Право, куме, в очи!
Само за една лидерска кожа
/ брой: 241
ЕС е реликва от миналото. При най-лошо развитие на събитията той ще прекрати съществуването си - поне в сегашния си вид. С две думи, облаците над Европа се сгъстяват.
Това не са съждения на заклет евроскептик. Безрадостната прогноза направи американският политолог и тв водещ Стюарт Варни. Коментирайки събития във Франция, позорния фарс с "Брекзит" и смяната по политическите върхове в Германия, той не злорадства. Напротив, стига до мрачното заключение, че европейската криза може да има опасни последици и за САЩ.
И в Европа медиите преливат от унили предчувствия. Макар и с витиевати разсъждения, стигат до няколко общи извода. На първо място е високомерието на властите към проблемите на обществото, на второ - нежеланието да ги решат, подмяната им с третостепенни цели и на трето - липсата на лидери, които да проявят воля и умение да устоят на изпитания. Не заради собственото си спасение, а заради избавянето на Европа.
Ако човек се опита да потърси заслужаващ уважение политик през последните 30-ина години, усилията му ще са напразни. За пигмеите от Източна Европа няма защо въобще да се говори. Тревожното е, че ги няма и в стара - уж "истинска" Европа. При нас, на Изток, поне има надежда, като отминат несгодите на проточилия се преход, все някой да се пръкне.
На Запад обаче картинката е повече от жалка. Особено в трите най-развити демокрации - т.нар. трите стълба, на които се държи благополучието, сигурността, и единството на "свещения" Европейски съюз. За година и половина Макрон стигна дъното на доверието на французите с рекордните 18%. Недоволството на парижани трябваше да подпали Елесейските поля пред двореца му и тронът му да се заклати, за да сломи самонадеяността му. Направи нечувано откритие и го обяви като "икономическо и социално извънредно положение". Обеща временно да замрази цените на горивата, да раздаде по 100 евро на калпак и заживя с надеждата, че бурята го е отминала. Министрите обаче го предупредиха, че пари няма и Франция е пред рецесия. Така отмина славата Макронова и вече не само Тръмп, но и никой не може да го смята за сериозен лидер на сериозна държава.
Меркел тихо и кротко наложи своята приемничка за лидер на партията си и оттук нататък ще балансира върху тънкото острие на трудно скалъпената коалиция, за да изкара докрай мандата си на канцлер. И в най-добрия случай обаче нейното лидерство е обърната страница. Тя ще доизживява политическата си кариера като "куца патица". Започва период на дълго сбогуване с политиката и с Европа, където вече няма да е в състояние да налага мнението си така, както го правеше досега.
Най-окаяно е положението на злощастната Тереза. Тя искаше да влезе в историята като втора "желязна лейди", но купищата глупости, които извърши, разсмя парламента и разгневи поданиците на Нейно Величество. С играта си на "иди ми - дойде ми", наречена "Брекзит", вбеси и англичани, и шотландци, и ирландци и европейци. Сега всички с нетърпение я чакат да се изнесе от премиерската резиденция и правят всичко възможно да ускорят процеса. Така става с политици, които не виждат по-далеч от носа си, колкото и дълъг да е той.
Да беше само Европа, а то и "здравият гръб" на САЩ се огъна. Вчера Тръмп за първи път сам допусна вероятността да бъде отстранен от власт. А конгресменът Адам Шиф заяви, че "има реална перспектива Тръмп да стане първият президент, който може да иде в затвора".
При такова безнадеждно бъдеще на най-мощните лидери кой ще ти мисли за съдбата на света. Нали трябва да спасяват собствените си кожи.