Само вирусът ли?

Спор няма, че туризмът е един от най-тежко засегнатите сектори от разпространението на коронавируса. Затварят се граници, отменят се пътувания. А този бранш формира 13% от БВП на страната. Заетите в него са над 300 000 души. Загубите започнаха да се трупат, още преди да бъдат регистрирани първите случаи на зараза у нас. Те дойдоха от откази на направени резервации за почивки от граждани на държави, в които кризата вече беше настъпила. На колко ще възлязат загубите занапред не е ясно, след като само вчера в Банско бяха регистрирани седем нови случая на зараза. Данните от миналата седмица показват, че са анулирани над 90 на сто от планираните организирани събития, а продажбите на туристически услуги са се сринали със 75 процента. Хотелиерите и ресторантьорите от своя страна отчитат спад в текущите продажби над 70 на сто и анулиране на резервации до 80 на сто. И в тази ситуация някой да е чул от ресорния министър някакви предложения за мерки, чрез които туризмът да избегне катастрофата? Не би.  

Всъщност, само коронавирусът ли е причина за очаквания колапс. Ситуацията в момента е по-скоро продукт на цялостната политика в този стратегически за държавата сектор. Както навсякъде у нас през последните години, и той влизаше от скандал в скандал. Когато съсловните организации са безброй и са като орела рака и щуката. Когато експерти твърдят, че имаме министър, който нищо не разбира от туризъм. Когато българският пазар е загърбен. Когато министри от правителството се карат кой е по-корумпиран в туризма, а срещу тях валят сигнали в прокуратурата. Когато парите за реклама уж се увеличават, а резултатът от това е нулев. Когато снимки с бетонови строежи на метри от водата заливат социалните мрежи, а група млади хора разгъват (миналото лято) кемперите пред президентството, искайки вето върху законодателството, явно нещо не е наред. И пандемията май ще се окаже удобно оправдание за всичко.