Само плюс

Екатерина Добринина

"На мен тази математика (история, география, физика) след училище в живота никога няма да ми потрябва!", обичат да повтарят двойкаджиите и тройкаджиите. И напразно.
Както уточниха социолозите, на повечето руснаци училищните уроци по математика им вършат много работа в живота. Нещо повече: има пряка връзка между склонността към точните науки в училище и високите заплати, успехите в кариерата, в живота. Това са данни от проучване, направено от социолозите във Фонда "Обществено мнение" (ФОМ).
За това, че всеки нормален човек трябва добре да знае родния си език и литература, някак си не е прието да се спори. Неграмотността у нас не е на почит. Другите науки имат по-малко късмет - "за какво ми е географията? Файтонджията ще ме закара!" или "не мога да смятам - ще си купя калкулатор". Оказва се, че с калкулатора далеч няма да стигнеш, както и с "файтонджията". Според резултатите от проучването на ФОМ, на повечето руснаци - 90% - в живота много дори са им потрябвали знанията, получени в училище по време на уроците по математика. При това хората са се учили не насила: тези уроци, като правило, са им харесвали. От това, което са учили в училище, много са им били полезни навиците за смятане наум и другите базови аритметични операции. Умението да пресмятат дроби и проценти във всекидневния живот използват повече от половината - 53% от населението. Знанията по геометрия са били полезни за една четвърт от руснаците (а и как иначе например да пресметнеш бройката на тапетите или балатума по време на ремонт, да разкроиш плата и т.н.?). Шестнадесет процента не са забравили за какво служат уравненията и функциите, защото тези знания периодично са необходими. Петнадесет на сто използват в "бита" математически формули, 9% - тригонометрични категории като синуси, косинуси, тангенси и др. Знанието на логаритми, интеграли или производни на практика се е превърнало в "пасив" за повечето възрастни руснаци - те са необходими едва на всеки пет души от сто.
И все пак едва 16% са казали на социолозите, че училищната програма в старите добри времена е била прекалено трудна. Седем процента са я нарекли прекалено лесна, а почти три четвърти (71%) - именно такава, каквато е трябвало да бъде.
Според спомените на нашите съграждани, 30% от тях в училищните си години са имали склонност именно към математиката. Малко повече са били "хуманитариите" - 37 на сто. Всеки пети (19%) се е увличал по естественонаучни предмети - биология, химия, физика. Всеки десети честно казал, че в училище не е проявявал никакви способности. Но извън зависимостта от способности, 61% са казали, че са харесвали уроците по математика, мразещи алгебрата и геометрията са два пъти по-малко (31 процента).
И тук идва най-интересното. Най-често са казвали, че уроците по математика в училище са им харесвали, онези руснаци, които сега получават високи заплати (над 29 хиляди рубли месечно - 67% срещу средното 61%), хората с висше образование независимо от специалността им (73%), а също така наричаните "хора на ХХI" - напредничави, обезпечени, успешни (70 на сто). И обратното - най-често не са обичали математиката хората със средно образование и по-ниско (38% срещу средното 31%), с доход не по-висок от 4000 рубли (38 на сто). И, разбира се, "чистите" хуманитарии (49% са мразели математиката).
Струва си да чуят социолозите тези, които правят училищната програма и се опитват да я направят по-интересна за учениците. Според данните от проучването на ФОМ, всеки пети (21%) е харесвал да решава особено трудни задачи и уравнения ("трябваше да се мисли, да се търси решение, а след това се радваш, че се е получило"). На 14% "им е харесвала самата наука", 12% с благодарност си спомнят учителя - "добре преподаваше", "пишеше справедливи оценки". Но преди всичко хората са казвали, че уроците по математика развиват мисленето, логиката, "слагат ред в главата", учат ни да се радваме на новите знания и да преодоляваме трудностите. Въпреки че, разбира се, се чу и гласът на онези, които на уроците по математиката ги е радвал само "звънецът за междучасието". Но дори и те най-често си спомнят обидата не от самия предмет, а от грубия или "странен" учител. А някои откровено си признали: мързяло ги е да учат...
Затова пък сега, когато трябва нещо бързо да се пресметне наум, ясно е кой е по-напред. Което и трябваше да се докаже.