Само девет на сто от лекарите са под 30 години

Само 9 на сто от лекарите у нас са под 30-годишна възраст, над половината са над 55 г., детските хирурзи са само 28, а неонатолозите - около 40. Медицинските сестри са 3 пъти по-малко от необходимото и повечето са в пенсионна възраст. Необходимо е в кратки срокове да бъде приета национална методика за формиране на заплатите на медицинските специалисти. Тези диспропорции бяха причината ПГ "БСП за България" да поиска разискване в парламента по проблемите на кадровата обезпеченост в здравеопазването и изслушване на министър Кирил Ананиев.  

До 30 септември министърът на здравеопазването да предложи мерки за решаване на недостига на кадри в системата. Около това предложение се обединиха народните представители. Предложението, което впоследствие си приписаха депутатите от ГЕРБ, е на ПГ "БСП за България" и е внесено заедно с предложението за разискване на проблема още на 5 юли. От левицата настояват спешните мерки да бъдат обвързани с бюджета за 2020 г.

В над 20-минутното си изказване министър Кирил Ананиев представи статистика, според която у нас остават повече лекари и зъболекари, обучават се и повече магистър-фармацевти и най-големият проблем са медицинските сестри. Той представи и промените в Наредба 1 за специализациите, според които младите лекари след придобиване на специалност, за което е плащала държавата, ще могат да избират лечебно заведение, в което има недостиг на кадри, където да работят 3 години.

Това, че броят на аптеките в София е съвсем малко по-малък от броя на тотопунктовете, не означава, че в страната проблемът с аптечната мрежа е решен, обърна се към Ананиев депутатът от БСП проф. Георги Михайлов и подчерта, че около 10 хиляди населени места в страната са без аптека. Той припомни, че реалността е доста по-различна от представената от министъра статистика - само 9% от лекарите у нас са под 30 г., около 55% са над 55 г. и 25% са под 45 г., не достигат поне 10 хиляди медицински сестри, детските хирурзи в страната са 28, неонатолозите - около 40. В същото време университетските болници са почти 70, а медицинските университети са 7. Според проф. Михайлов необходима е стройна национална система за оценка на заплащането на труда на всички медицински кадри, промяна във взаимоотношенията между университетите и университетските болници (единствено "Св. Марина" във Варна е собственост на университета), синхронизиране на медицинските стандарти и правилата за добра клинична практика. Според депутата от БСП доц. Георги Йорданов необходимо е в кратки срокове да бъде приета национална методика за формиране на заплатата на медицинските специалисти. 

"С нашето предложение за решение настояваме всички спешни мерки за преодоляване на тежките проблеми в здравната система да бъдат обвързани с бюджета за 2020 г. на НЗОК и държавния бюджет. Предложенията за решение бяха изключително близки по съдържание и естество и затова се надяваме, че ще вземат и адекватните решения", коментира проф. Анелия Клисарова.