Съмнителни мерки

Както можеше да се очаква, и третият анализ на КЗК за пазара на горивата не откри нито монопол, нито картелни споразумения в сектора. За разлика обаче от предишните доклади, когато като мярка за подобряването на ситуацията се забраняваха срещите между служителите от различни вериги бензиностанции, за да не обменят информация, сега предложенията на антимонополния орган са по-логични. Остава те да станат реалност. А това е съмнително, защото идеите на КЗК нe са задължителни, а докато бъдат облечени в закони, лобитата в парламента ще ги неутрализират. Интерес буди предложението да се изградят държавни акцизни складове по границата, за да се улесни вносът и да се засили конкуренцията. Също толкова интересно ще бъде обаче да видим как ще изчезне монополът на една компания с много силно влияние върху властта.

Друга радикална мярка е еднократната амнистия за търговците на горива, които са в сивия сектор. Ако тя се приеме, властта реално ще признае, че е загубила битката с него. Според МФ, държавата губи  около 1,2 млрд. лв. от укриване на данъци върху доставките и продажбите на течни горива. Оказва се, че при около 3000 действащи бензиностанции в страната действат и 30 000 други обекти за зареждане с горива, които са извън обсега на НАП. А и подобна амнистия ще постави под съмнение ползата от системата за контрол в ГДБОП, с която миналия месец се похвали премиерът Борисов. КЗК се обяви срещу касовите бележки, които трябва да издават бензиностанциите, защото те щели да помогнат за картелни споразумения. Освен това фискалните бонове ще показват надценката, но не и какви са разходите на бензиностанциите, което е големият въпрос. Всъщност проблемите около цените на горивата никога не са били в липсата на информация, а в липсата на конкуренция. Това управляващите явно не могат да проумеят.