Сам съм си подарък

Божидар Томов

   Вие просто не можете да си представите колко обичам да правя подаръци на любимите си същества. Само че аз имам твърде много любими същества, а от друга страна, разполагам с ограничени средства. Жена ми пък, кой знае защо, подозира, че любимите ми същества са даже повече, отколкото са в действителност.
    В действителност те намаляват с течение на времето – едно любимо същество например сега е любимо същество на някой си Ендрю дабъл ю Кларк, град Винетка, до Чикаго в щата Илинойс, има три деца от този Дабъл ю и изобщо не разчита на моите подаръци. Друго, като ме види, пресича на отсрещния тротоар, то е все пак кротко, защото едно пък същество ми заяви веднъж, че ще ме даде на прокурора, било му омръзнало да има внуци от мене. Както и да е – пак са много и аз пред празниците непрекъснато мисля кому какъв подарък да поднеса, а по-важното – от кого да взема пари назаем за тази цел.
    Всъщност всичко започна много отдавна, може би преди 55 години, когато взимах уроци по цигулка при госпожица Чекеларова и баба ми веднъж ми даде пари да купя на госпожицата цветя, пък аз си купих цигари и подарих на госпожицата готварската книга, отмъкната от нощното шкафче на баба ми. Госпожица Чекеларова никак не умееше да готви, зарадва се страшно, целуна ме по бузката и докато търсеше най-забутаното място в библиотеката, където да постави книгата, аз откраднах от вазата й някакви други цветя, оставени от някого преди мен. Тях после подарих на баба ми. Всички останаха много доволни и тогава още реших, че трябва да подарявам на хората разни неща непрекъснато. Което и правя до ден-днешен. Да вземем например жена ми, защото аз, може и да ви се вижда странно, нелепо и дори невъзможно, но както казах в началото, съм женен. Та така – мине, не мине празник, купувам шише гроздова ракия и й го подарявам. Цялото. Никакви такива – да отлея, да речем, част от съдържанието, да допълня с вода... Не! Нося шишето и викам – заповядай. Тя изобщо не пие, но е развълнувана, подарък, нали, вика: Господи, колко си мил, как си се сетил, че имаме годишнина от сватбата или каквото имаме там, оставя шишето на масата и казва: ами тъй и тъй си го донесъл, защо не вземеш да го изпиеш? И аз го изпивам. И изяждам едно бурканче кисели краставички, които очевидно някой друг й е подарил, защото аз, май вече казах, но нямам средства непрекъснато да подарявам на хората разни неща.
    А може би точно тази е причината най-много от всичко да искам да подаря някому самия себе си. Може и да не се зарадва този някой на подаръка, но от приличие ще го приеме, ще го сложи някъде в къщата си, ще го полива, за да не увехне, и то с водка ще го полива, защото от водата подаръкът, т.е. аз, се разваля, пожълтява, оклюмва и заприличва на нещо секънд хенд, а кой се пъчи пред гостите си с такива пожълтели, оклюмали секънд хенд подаръци.