Съборите

Тръгвам от Илинденя, защото на празника на Гръмовника има най-много народни събори. Безброй черкви и параклиси носят името на светията, а и едва ли ще се найде нашенско селище, около което да няма връх или местност, кръстена на пророка. По Илинден в Смолянско събори колкото щеш - в Чокманово, в Левочево, в Арда, а сбирането на люде на този ден около параклиса в с. Гела става в най-красивото кътче на родината, за което приляга възклицанието на Вазов "Швейцария ли?". На сбора там всеки род си има на ливадите "запазена  територия", завещана му от деди и прадеди. Много от селските и районните събори са свързани с храмовия празник. Но култът към светците е осмислен от народа и най-често на тия събирания развлекателно-емоционалното надскача религиозната почит. Сбират се земляци не само да запалят по свещица, да куснат от курбана, но и да се повидят, подумат, попеят и повеселят. В с. Конарско, Благоевградско, почти никой не живее, но веднъж в годината тук се стичат някогашните му жители. Селото гине, а духът му жив.
Селските сборове, превърнали се в народни събори, са достигнали до нас от езическо време и следите на паганистичната обредност остават. Традицията е свързана и със зараждането и укрепването на българското народностно съзнание на основата на междуселищните и регионалните връзки. Съборите се превръщат в демократичен и хуманен израз на народната душевност. Ще добавя още, че по това как празнува, как се весели българинът, най-добре се разкрива националния му характер. Но ще е непочтено да го подпитваме дали му е до веселие в това претъжно време.
Традиционният събор е влязъл в календара на селището, знаят се точно денят, мястото, смисълът и съдържанието му. Сред изобилието от празници - с национално и с местно значение, може би само съборът е един от малкото за душата. Защото е съкровена връзката с родния край, с рода, със спомените от детството и младостта, с народностните корени. Но само когато е естествен и неподправен, когато са запазени "отживелиците" на народната естетика, а не е накипрен с официалности. Място за високопарни слова и големеене на него няма, там не се мерят рангове и санове. Усложнените сценарии го принизяват до мероприятие. Няма събор без песни, а хората навързват по няколко "дипленици". Някои събори преминаха в "по-горни класове" - от това едни спечелиха, други загубиха, прераснаха в празници на селищата, във фестивали, в национални фолклорни събори, в панаири (напр. панаирът на киселото мляко в Разград), надсвирвания, кукерски и нестинарски игри и др. В Кюстендил има стар празник на черешата, в Казанлък и в Стрелча уреждат празник на розата, в Севлиево - на тиквата, в Клисура - на картофа, с. Петърч - на зелето, с. Орехово - на ореха, в с. Красен - на гъбата, в с. Трън - на киселото мляко, в с. Екзарх Йосифово - на ябълката, в с. Оризаре - на хляба, в  с. Скутаре - на фъстъка, в Троян и Орешака - на сливата, в гр. Елена - на еленския бут... Мога да продължа. Права ще да е проф. Цветана Романска, която ни учеше, че "празничният календар има предимно аграрно-животновъден характер, който целял да осигури добра реколта и благополучие". Затова е трябвало на събора на всяка цена "да поиграеш хоро, за да расте жито". Нищо не може да отнеме обаянието на традиционния селски събор, независимо от това дали е свързан с храмов празник, с култово място, с легенда, с историческо събитие, с  популярен занаят, със земеделска култура и прочие. Стига в тях нищо да не измества главният герой - фолклорът. 
Знам, че не може да е ретроградно нещо, което е създадено от самия народ. А това вече е основание народните събори да се подкрепят.  Защото са територия на фолклора и народните занаяти. Но и тях ги заплашват явления, изплували от мръсната пяна на опростачването като чалгата, която вече кокетира с фолклора и иска да мине за народно изкуство. Съборите са застрашени и от панаиризацията - всяко струпване на хора се използва от вездесъщите продавачи на кичозни стоки, кинкалерийни "ширпотреби" и лъжливи примамки за децата. Всичко е в ръцете на тия, които трябва да разбират що е събор и защо е намерил благоприятна почва у нас. Аз пък жалея по славния събор на Рожен, на път да остане само в мемоарите. За какво ли не се намериха пари, а за него все няма и няма. Като знам колко пари трошат общини и техни спонсори за силиконови попфолк диви, за да угодят на посредствения масов вкус.
Няма как да пропусна събора на Бузлуджа. Социалистите и тая година останаха верни на традицията - от Историческата поляна прозвучаха  посланията им към изтерзана България. Дано повечко народ да ги чуе. И не само да ги чуе.