С „журналист” и „бухалки” в едно изречение натискът върху словото придоби физически измерения

„За нищо сигурно, нищо стабилно, да не говорим за демократично и свободно, не мога да се сетя, когато намирам думите „журналист” и „бухалки” в едно изречение, когато гледам снимката с обезобразеното лице на Стоян Тончев и чета в придружаващия коментар: „Докато ме биеха, питаха докога ще пиша”. Това заяви във фейсбук председателят на БСП Михаил Миков. Той констатира, че явно свалянето на предавания се е сторило недостатъчно категорично и натискът над словото у нас е придобил физически измерения. По думите му грозното посегателство издига на ново ниво заглушаването на инакомислещите, за което левицата алармира и протестира. „Гласовете, които явно някой държи никой българин да не чува, така или иначе са единици – и на национално, и на местно равнище. Системното им привеждане в мълчание е показателно за сериозността на онова, към което те насочват вниманието на своята аудитория”, посочва лидерът на социалистите.
Според председателя на БСП „стабилно” се движим към зоната на информационния здрач – сигурна крачка към „видим” вече „резултат” от едно добре познато като стил управление. „То може да е сменило кожата си, но нравът му продължава да носи белезите на авторитаризъм, който ни омайва и разсейва – ту с лафове, ту с гафове. А въпросът е сериозен – потъпкват се демократичните устои на нашето общество, което се нуждае точно от обратното, за да се уравновеси и просперира”, коментира Миков.
„Волгин подразни началници и регулатори с това, което говореше в своята „Деконструкция”, макар запокитена извън всякакъв „праймтайм”. Разследването на Ахчиева за дарените, а може би „далаверените” ваксини на Москов трябваше да се завърти в електронното пространство, за да го видят навреме българите. А сега – побой над техния колега Тончев, който, ако си спомняте, беше кандидат за общински съветник с намерение да атакува „октопода” в Поморие”, пише още Миков.