С трици ловим маймуни

"През последните години все по-видима става тенденцията в Европа тероризмът и насилственият екстремизъм да не се осъществяват от строго организирани, йерархични структури, а да са дело на малки самоорганизирани групи и дори отделни лица. Налице е тенденция за терористичен "франчайзинг", т.е. припознаване и приемане на идеите, действията и посланията на друга водеща, по-голяма терористична организация." Цитатът е от предложената за одобрение от правителството Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.). Вносител на проекта, върху който се предполага, че би трябвало да са работили най-добрите от най-добрите, най-опитните от най-опитните, най-знаещите от най-знаещите, е министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Вариант на документа се появи за обществено обсъждане през м. август, но тогава този текст липсваше в него. Със сигурност терминологията от света на франчайзинга ще се хареса на любителите на хибридни войни. Доколко и дали обаче върши работа?
Стратегията закъсня. След терористичния акт на Сарафово преди три години в общественото пространство усилено се заговори за пореден път, че никой не е защитен от подобни инциденти, но държавата и нейните служби трябва в максимална степен да полагат всички усилия, за да ги предотвратяват. Заговори се е точният израз. Сега пак се говори.

Три години властта е разглаголствала

Както е видно от предложения проект за стратегия, ще продължи да го прави и в следващите години. Надявайки се, че злото ще ни подминава, а инциденти като този в Сарафово и Париж на нас няма да се случват.
Какво предвижда проектът за стратегия? Общи приказки, биха казали специалистите. Празни думи, без грам практическа полезност, биха коментирали дори студентите по национална сигурност (такива бол в последните години). Обтекаеми, неясни и твърде пожелателни намерения. А придружителното обяснение на министър Румяна Бъчварова, че реализирането на стратегията "няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет", буди най-малкото недоверие. Битката с радикализацията и тероризма изисква сериозен финансов ресурс. И добре подготвени хора, и техника, за което са нужни средства. Дайте на специалистите добри компютри и ги оставете, казват експерти. А когато ни се обяснява, че пари няма да са нужни, е ясно, че пак се опитваме с трици да ловим маймуни.
Липсата на финансова обосновка е едната страна на проблема. Другата е, че така и не става ясно от документа как са функционирали досега елементите на системата за сигурност, щото настоящето да е такова трагично. Авторите на стратегията признават индиректно, че

на практика сме разграден двор

Службите за сигурност понякога нямат достатъчно бърза и оперативна координация помежду си, за да противодействат на заплахите от екстремизъм и тероризъм, се казва в документа. И още: Йерархичната структура на нашите служби за сигурност и обществен ред затруднява понякога бързата и оперативна координация между отделните компетентни хоризонтални нива и може да създаде дефицит от възможности за противодействие. По тази причина се набелязват стъпки, които неясно защо са в бъдеще време. Събирането на точна и навременна разузнавателна информация, в т.ч. изпреварваща информация от оперативни източници, следва да бъде неотменен приоритет пред службите за сигурност, осъществяващи контратерористична дейност. Прецизният анализ на тази информация, извършен от добре подготвени анализатори, е от съществена важност за крайния резултат. Все едно досега не е правено? Или може би авторите на документа признават, че онова, което работеше като добре смазан механизъм и за което ни завиждаха и свои, и чужди, е унищожено.
Стратегията твърди, че е нужен бърз и своевременен обмен на получената информация между контратерористичните звена при водеща роля на Националния контратерористичен център в ДАНС. Правено ли е това досега така и не става ясно.
Основна мярка за борба с радикализацията и тероризма е изграждането "както сред държавните институции, така и сред гражданското общество, на трайни знания и умения за установяване и противодействие на методите, пропагандата и съпътстващите ги условия, включително и условия на живот, които превръщат обикновения човек в терорист". Простете за цитатите! Част от превенцията се пренася директно върху гражданските и съсловните организации, неправителствения и частния сектор, местните общности, в т.ч. религиозните и общностните лидери в квартала или населеното място. Сега ще трябва да станем свидетели и на създаването на

Антитерористична мрежа по подобие на "Протестна мрежа"

И как точно НПО-тата, финансирани отвън, понякога именно от представители на радикални общности, ще ни пазят от спонсорите си?
Предвижда се изграждане на "система за ранно сигнализиране", а т.нар. служители на първа линия в битката с радикалните елементи ще бъдат полицаи, учители, здравни и социални работници, които работят с уязвими групи и общности. Трябва да има и информационни канали за подаване на сигнали от граждани и близки на застрашени от радикализация лица. Подобна система съществуваше в "онова" време, но бе обявена за демоде като комунистическа.
Предвижда се изготвянето на специални програми за противодействие на радикализацията, които ще се правят съвместно с НПО-тата, религиозните и етническите общности и частния сектор. Залегнало е дори пожелателното "изграждане на действащи механизми за противодействие на езика на омразата, расизма и ксенофобията". За което ще се следи в интернет и медиите! И тъй като въпросът за радикализацията е не само деликатен, но и "широко скроен", не са лишени от основание притесненията, че се прави пореден завоалиран опит да бъдат зашити устите на медиите и потъпкана свободата на словото.
Управляващите залагат чрез системата на образованието, възпитанието и спорта да се развива критично мислене и преценка сред младежи и други уязвими групи, да се повишава осведомеността за демократичните ценности. Щели да се направят адекватни учебни програми, които да представят по интересен и общодостъпен начин достиженията на демократичните общества. Крайната бедност и изолацията увеличават уязвимостта от радикализъм, се казва още в стратегията. Как ще се справят с това управляващите пазят в тайна.
За пореден път и в този документ се отбелязва, че най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за България от радикализация и тероризъм възникват като следствие от активността на различни терористични групировки и формирования с потенциал в глобален план, между които "Ислямска държава", "Ал Кайда" и свързаните с тях аналогични структури. Проблем пред страната е големият брой европейски, включително и от Западните Балкани, чуждестранни бойци в състава на екстремистки и терористични формирования. Тяхното пътуване към държавите с конфликти и връщането им в Европа транзитно през България също е отбелязано като сериозна заплаха. Просто констатация. Мерки няма. Бла, бла, бла...

Как в годините ще водим битката?

Ако членовете на екстремистките групи все пак поискат да скъсат със средите, в които са попаднали, ще могат реално да го направят от 2020 г. Тогава ще е готова държавната програма за деангажиране, дерадикализация и рехабилитация. През 2017 г. трябва да има програми за превенция на радикализацията и насилствения екстремизъм. Две години ще се изгражда и механизъм за сътрудничество. За 2016 г. се планира създаването на специализирани структури в компетентните министерства и ведомства. Обучението на експертите е предвидено за 2017 г. Тогава ще се създаде специализиран национален център. Пак тогава ще се разработват и програми за обучение на учители, социални работници, полицаи, военни и др. Спецобучението на експертите, на представители на следствието, прокуратурата и съда е предвидено за 2020 г.
За 2016 г. се планира създаване и поддържане на мрежа от контактни точки в министерства и ведомства за противодействие на радикализацията и тероризма. Тогава ще се създаде "работещ механизъм, протокол и информационна платформа за бърз и качествен обмен на информация между контактните точки с Националния контратерористичен център в ДАНС". През 2016 г. ще се прави методика за установяване на сайтове, чрез които се осъществява екстремистка пропаганда и се отправят открити призиви за насилствени действия.
Догодина ще се определят обектите, евентуални терористични атаки срещу които могат да предизвикат много жертви и/или значителни щети. Дотогава? Със срок 2016 г. е записано и "разработване на концепция и програма за изграждане на система за взаимодействие между компетентните държавни институции и неправителствените организации..." Догодина ще бъде формирана и междуведомствена работна група за създаване на нормативна база за противодействие на изказвания и послания, подбуждащи към омраза по интернет и в медиите... Каквото и да означава всичко, казано е твърде общо и витиевато.
И докато у нас умуваме как да планираме и чертаем схеми през следващите години,

в Европа предприемат конкретни стъпки

Правят го най-вече държавите, станали обект на терористични заплахи и инциденти. Също като България преди три години. Белгия ще похарчи 400 млн. евро през 2016 г. за борба с тероризма - почти два пъти повече в сравнение с 2014 г. Серията от мерки за сигурност след атентатите в Париж включва затвор за върнали се от Сирия бойци и закриване на непризнати от властта места за религиозно поклонение. Предвижда се повече да няма анонимни предплатени карти за мобилни телефони. Ще се въведе регистър за пътниците със самолети и високоскоростни влакове. Брюксел ще изпрати 520 военни по границите, за да засили контрола. Белгийският премиер поиска промяна в конституцията, която да позволи удължаване на ареста на лица, обвинени в тероризъм, от 24 на 72 ч., както и възможността за извършване на обиск по всяко време на денонощието.
Освен промени в правилата на Шенген, Франция настоява за по-бързо приемане на единен европейски регистър на пътуващите със самолети във въздушното пространство на ЕС, както и за по-строг контрол над разпространението на оръжия. Париж иска разполагане на екипи за бързо реагиране на гръцко-турската граница, както и систематични проверки на стотиците хиляди имигранти, които влизат през Турция. Франция настоява за по-строг контрол на продажбите на огнестрелни оръжия и муниции онлайн, както и за забрана за публикуване в интернет на схеми за създаване на оръжия чрез 3D принтери. Мерките на Париж предвиждат назначаване на нови 5000 полицаи, 2500 съдии и прокурори, 1000 митничари и създаване на Национална гвардия от резервисти, отнемане на гражданството на заподозрените в тероризъм, затваряне на джамиите, проповядващи салафизъм, и пр. Мерките за сигурност ще повишат бюджетните разходи, но Париж не възнамерява да се съобразява с правилата на ЕС, когато става въпрос за сигурността на французите. Предвижда се разширяване на правата на силите за сигурност да използват оръжие, както и сериозно увеличаване на наказанията за престъпления, свързани с тероризъм. Отпада намерението за намаляване на военните бюджети и съкращения на 9200 души от армията до 2019 г.
Великобритания ще наеме 1900 шпиони за борба с "Ислямска държава". Разузнавателните служби ще увеличат персонала си с 15%, над 100% повече ще са разходите за авиационна сигурност и специално за защита от подготвяни в Сирия заговори на "Ислямска държава".
Държавите предвиждат конкретни мерки, адекватни на техните реалности.

С какво беше заета по това време нашата държава?

* С хибридните войни в главата на Росен Плевнелиев, който посочи с пръст Путин като главен виновник за хакнатите сайтове на властта. Друг е въпросът, че киберсигурността е сериозна тема - и технологична, и финансова, за която пак постфактум ще говорим. И докато осигуряваме поредните проекти в тази област на свои хора, пропускаме, че с години отлежават предложения на наши експерти.
* С упорството на една партия и нейния ажиотаж да овладее и последния бастион - военното разузнаване. Стигна се до писане на закон за един човек, до театрални постановки, до обслужващо вето на президента, а през това време служба "Военна информация" трябваше и да работи.
* С опраскването на съдебната система - същата, която е част от битката с радикализацията и тероризма. Пред нас обаче бяха разиграни водевили, а премиерът си позволява да нарече свраки съдийки, записани в компрометиращ разговор, който властта се прави, че не забелязва.
* С радостта на военния министър Николай Ненчев от евентуална сухопътна акция срещу "Ислямска държава". Радост, която може да ни направи обект на терористична атака, откъдето и да го погледнеш. Същият военен министър, и той в плен на хибридните войни, заделя средства за нови самолети и катери и за ремонт на МиГ-ове със съмнителен край на фона на опърпаната ни армия и държава. Сега тръпнем в очакване да бъдем информирани как ще прихващаме руските самолети.
* С отменената сватба на външния министър Даниел Митов заради атаките във френската столица. С неговите мисли за необходимостта от програма за репатриране на имигрантите. И с личната му удовлетвореност, че сме напред по прием на бежанци в Европа.
* С безхаберието на държавата да гарантира сигурност на своите органи за ред и вътрешна безопасност, на специалните си служби и на работещите в тях. С празните приказки за изграждане на гранични съоръжения и засилени мерки, които да ни предпазят от нелегалните имигранти.
* С парламентарни и партийни циркове, които с нищо не решават, а задълбочават състоянието ни на безтегловност. С депутатски имунитети, нищо незначещи в държава с проядена съдебна система. С бюджет, за който всички са наясно, че не струва пукната пара, а след няколко месеца ще бъде пратен в небитието.
* С меркантилните опити да бъде опропастена една от малкото ни възможности в последните години да си извоюваме име в световната политика, излъчвайки избираем кандидат за генерален секретар на ООН, когото светът одобрява. Не и чуждоплатените изразители на мнение у нас.
* С комбинации на тихия фронт, довели до вселенско фиаско и награждаване с най-високо държавно отличие на човек, позволил си да има претенции към български реликви. Със скандал, в който бяха замесени президентът, БАН, БПЦ и външният министър Даниел Митов.
* С имитирането на дейност, което е по-опасно от нищонеправенето, защото хвърля в заблуда хората и ги прави по-малко бдителни.
Така пропускаме край ушите или си затваряме очите за партии и лидери, които открито проповядват омраза и прокарват религиозен фанатизъм, които чертаят разделителни линии и подстрекават децата ни да рецитират Корана и да подражават на религиозни водачи, известни със своя радикализъм. Правим се, че не забелязваме как в годините наглостта на определени политици, които манипулират най-бедните хора от най-бедните райони, минава всички граници.
Позволяваме чужди хора от чужди държави да изопачават историята ни и да ни насаждат техните доктрини. Че даже и ги славословим.
Разрешаваме на случайни хора, на които са платени неслучайни пари, да определят съществуването ни и дори гласуваме за тях пак и пак, и пак. С мисълта, че точно на нас няма да се случи най-лошото. Дано!