С опрели до прага глави
/ брой: 194
В разгара на преговорите между бизнеса и синдикатите за минималните осигурителни прагове за 2015 г. изследване на социалното министерство показа истината за тях. Такава, каквато я виждат предприятията и работещите на гърба си. И едва ли някой е изненадан, че резултатите са доста по-различни от това, което от години се опитват да внушат бизнесорганизациите у нас.
Въпросното изследване разбива на пух и прах критиките на членуващи в тристранката работодатели, че видите ли праговете барабар с минималната заплата за страната са основният прът в колелото на икономическия растеж у нас. Че не бива те всяка година да се повишават, защото това щяло да застраши редица фирми с фалит, тъй като увеличава разходите им за труд.
Традиционно с препоръки за праговете в този дух ни отправя и Европейската комисия. Знайни и незнайни икономисти също често се упражняват по темата. От време на време се чуват и хард гласове изобщо да няма ни прагове, ни минимална заплата. През годините се наслушахме и на какви ли не екзотики - например минималните заплати да са по региони, щото видите ли София и Пловдив били едно, а Монтана и Видин - съвсем друго. По силата на тази логика не е ли най-добре изобщо да не се плащат заплати и осигуровки? Част от т. нар. родни капиталисти и без друго отдавна са го ударили през просото с груба експлоатация на работниците си като по времето на Дикенс. И с наглостта да твърдят, че това ставало със съгласието на персонала. Да, хората се съгласяват да бъдат назначени на четири часа, да им плащат каквото някой намери за добре, но с изискването да работят като за 12 часа... Защото и минималната заплата е по-добра от никаква.
Българинът така и така доказа, че е страшно държелив. Оцелява с жълти стотинки, бъхти като вол за няма и 170 евро заплата. За пенсиите пък въобще и дума не може да става - близо 1 млн. пенсионери или горе-долу половината от всички, карат с пенсия до 250 лв. - с левче под прага на бедността за 2014 г. Ако това не е истинско благоденствие и сървайвър като на кино, здраве му кажи... Настоящият социален министър Йордан Христосков на висок глас вече обяви, че не е като предшествениците си. Той твърдо държи праговете да се договарят, а там, където това не стане, той ще наложи повишението им административно. Защото по-високи прагове значат повече приходи в държавното обществено осигуряване, по-високи обезщетения за болест, майчинство и безработица, по-високи пенсии. Дано обаче доброто намерение на министъра не остане само "служебен романс".