С нови промени в Изборния кодекс ГЕРБ си осигуряват служебна победа
Сигналите за нарушения и жалбите вече ще се гледат от административни съдилища, отменят се и делата на втора инстанция
Нови промени в Изборния кодекс са предложили от ГЕРБ в опит да си осигурят "служебна победа" на предстоящите местни избори. Повечето от текстовете са в разрез с всички конституционни права на гражданите. Вносител на промените е Анна Александрова от ГЕРБ.
Част от предложенията засягат обжалването на изборни резултати и сигнали за изборни нарушения. Според промените, тези решения на ЦИК вече ще се обжалват пред Административните съдилища по местонахождения на ОИК/РИК, чието решение се обжалва. Административните съдилища реално са зависими от местната власт. Подобни скандални случаи вече имаше с обжалването на резултатите от изборите в Галиче и Беден, коментира юристът Аглика Виденова.
Друга от поправките гласи, че решенията на СИК, РИК, ОИК И ЦИК ще се вземат не с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете, а с обикновено мнозинство. Съставът на комисиите е на квотен принцип, според броя народни представители от парламентарно представените политически партии. Което автоматично означава, че ГЕРБ в момента имат около 50% от представителите в комисиите. С обикновено мнозинство решенията винаги ще са в тяхна полза.
ГЕРБ се канят да отменят втора инстанция в административния процес при обжалване на изборните резултати. Освен това ако съдът отмени решение на ОИК или РИК и обяви изборен процес за незаконосъобразен, няма да има нови частични избори. А ще се изисква ново решение на ОИК за резултатите, което обаче няма как да е базирано на различни от първоначалните протоколи, дори и те да са обявени за фалшиви.
Не на последно място - ГЕРБ продължават да не правят стъпки към актуализация на избирателните списъци. Кметовете и местната администрация имат задължение да поддържат и актуализират данните в ГРАО. Това обаче умишлено не се прави и избирателните списъци са пълни с мътрви души.
Има голяма разлика между данните за населението у нас между НСИ и ГРАО. Според направения анализ има между половин милион и милион повече избиратели, отколкото показват данните на НСИ. Според тях ние сме под 7 милиона, а ГРАО показва, че сме над 8 300 000. Остава въпросът, колко души се водят по постоянeн и настоящ адрес и дали тези, които са починали, са извадени от избирателните списъци. 480 000 души са хората, според ГРАО, които живеят у нас на постоянен адрес и трябва да са на него. Този, който печели изборите, обикновено ги печели с 1 милион гласа. Тези почти половин милион, които са неясни, са сериозен въпрос, казва още Аглика Виденова.
