С непримиримост за литературата и обществото

Георги Н. Николов

"В кадър" е нарекла новата си творба Благовеста Касабова, дело на издателство "Захарий Стоянов". Тя е изградена от три тематично и идейно допълващи се части - "Критика", "Публицистика" и "Интервюта" и носи подзаглавие "Размисли за автори и книги, за празнодумието и словоблудството". Книгата смело може да бъде оприличена на бяла лястовица, появила се на националния литературен фон да разсее отчасти твърдението, че у нас литературна критика не съществува. 

"В кадър" носи по страниците си откровеното виждане на Блага за оценъчния творчески процес. Тя е откровена, ясна, неспестяваща пропуските и неподвластна на имена и авторитети, станали такива по неясни пътища и критерии. 

Факт е, че след вододела на 1989 г. във всички области на обществения живот у нас завидно място зае негативизмът. Този извод с пълна сила се отнася и за духовните процеси, за литературното творчество и книгоиздаването. Появиха се незвани влъхви, немалко от тях и с академични звания, опитващи се да преиначат значимостта на българската литература и култура досега. По израза на самата Касабова към тях се присъединяват и "литературни насекоми", доказващи как преди тях не е създадено нищо значимо. Разбирай - те са началото и емблемата на всичко модерно, важно, авангардно, което трябва да се цени и възхвалява. Естествено - и да се заплаща кораво, както всъщност става чрез финансовите ясли на чуждестранни "приятелски" фондации, пуснали пипала в съвременна България. Те живеят в кули от слонова кост, занимават се с пъпосмотрителство и не се интересуват от нищо, свързано с живия живот. Подобно явление е страшно, особено за младото поколение. Защото стойностната литература е призвана да черпи сокове - теми, идеи, образи - от реалността такава, каквато е. Да я вплита в значими поетични, белетристични и други текстове така, че да са достъпни и убедителни за читателите от различни възрасти. Да им сочат изворите на социалното и политическото зло, да громят демагогията, да бият тревога от нерешаването на такива вододелни процеси, като емиграцията, демографската катастрофа, престъпността, бедността, неграмотността. В целия хаос от въпроси, битуващи в годините на прехода, който още не е завършил. "В такива моменти - споделя Блага Касабова - литературата е светлина и посока, тя е крепител и надежда, призвана е да възпитава чувствата и да бъде морален пример, да води към доброто и красотата." Това означава да се направи съпоставка на творческия процес в миналото и днес, да се посочи, отрече и заклейми непригодното, за да бъде храмът на писменото слово чист, светъл и лицеприятен. Ще спомена някои заглавия от критичния и публицистичния раздели като знакови, макар че ми се ще да посоча всички: "Невесели мисли за съвременната българска литература", "Вакуум на критиката", "Книга за безотговорността", "За паметта, цинизма и остарялата рутина на писателя", "Откакто има литература, има и критика", а още: "България все още не е Танганайка", "Кой ще отвори очите на нашите деца?", "За "малките големи" недомислия", "Тенденциозно, манипулативно, безотговорно", "За писателя и прехода", "За литературните насекоми и телевизионните калинки" и т.н. Мъдрост и задълбочен житейски опит носи и последната част на книгата - "Интервюта": "Имаме произведения, с които всяка литература би се гордяла!", "Открай време всички, които се занимават с литература и изкуство, се стремят да направят човека по-добър, по-духовен", "Мътилката се оттича, идва времето на златната вода", "По пътищата на паметта"...

Още много може да се говори за достойнствата, прозрените и споделени нравствени ценности, за интелектуалния оптимизъм и спецификата на творческия процес в новата книга на Благовеста Касабова "В кадър", но тя непременно трябва да бъде прочетена. От всеки, на когото е мила българската литература в развитие, за нейните върхове, а ако щете - и с борбите на достойните й представи с рутината, забравата и отрицанието на всичко свято, съхранено в нейните анали. За бъдещето й, отредено да издига духовно новите поколения за и в името на културното ни бъдеще. Разбира се, времето е най-добрият съдник за това кое е стойностно и кое не. Кое е благословено с безсмъртие и кое - обречено на забрава още с появата си. За мен тази книга е водител в съкровените кътчета на творческата лаборатория като символ и в търсенията на авторите - наши духовни първенци. Тя е громяща, градивна и оптимистична, обществено значима. Отдавна чакана като глътка жива вода в общия процес на създаване на добра, човешка, човечна литература. С нея Касабова надгражда и създаденото от самата нея досега, което е награда за всеки стойностен автор...