С мисъл за Отечеството

От сутрин до вечер слушаме и четем как нашето общество се трансформира, как трябва да го променим и как да излезем от кризата. Властта слуша всякакви задморски напътствия, които трудно могат да се определят като загриженост за България. А в историята ни има прекрасни примери как се ражда истинска нова държава.
Има едно особено важно по своето значение събитие, за което сме длъжни да помним -

неоценимата помощ на руските държавници

при съставянето и приемането на първата българска конституция през пролетта на 1879 г. във Велико Търново.
Именно с помощта на временната руска администрация стана възможно свикването на Учредителното събрание, като постави началото на съставянето на основния закон в много сложен политически процес, в който откриваме неоценимата роля на Русия за ускорено приемане на най-важния юридически документ, който да узакони териториалната цялост на земите с българско население.
Дълги години у нас се насажда мнението, че Учредителното събрание, което се открива на 10 февруари 1879 г., е приело за проект тогавашната конституция на Кралство Белгия, която била за времето си най-демократичната в Европа, но истината е, че инициативата и водещата роля е на Русия.
Учредителното събрание за приемане на първата българска конституция се свиква по силата на чл.4 от Берлинския договор от 1878 г. След много трудности и под натиска на великите сили едва на 21 март 1879 г. се открива първото заседание на Учредителното събрание. Специална комисия внася рапорт върху предложения руски проект и се пристъпва към неговото обсъждане.
Основният въпрос е за състава и структурата на Народното събрание - еднокамарно или двукамарно. Оформят се две политически течения - либерално и консервативно, които по-късно прераснали в партии.
Как е бил съставен

проектът на Русия

за Органически устав на българското княжество?
Идеята се издига веднага след обявяването на Руско-турската война. Инициативата за изготвянето принадлежи на Временното руско управление в България. Първоначалният вариант на текста е изготвен през есента на 1878 г. от ръководителя на съдебния отдел на тази администрация - Сергей Лукиянов.
На 6 ноември 1878 г. проектът е изпратен в Русия за обсъждане от руското правителство, където в царската резиденция в Ливадия, на Кримския полуостров, е бил прочетен лично от император Александър II. Бележки дават дейци от Министерството на външните работи, като цяло издържани в крайно консервативен дух. Те са дело на тогавашния външен министър на Русия Н. Гирс, както и от руския представител в Цариград А. Лобановски-Ростовски, и на вицедиректора на Азиатския департамент А. Мелников. Либерални насоки в проекта внася военният министър Д. Милютин. За окончателното оформяне проектът е бил изпратен във Второ отделение на Министерството на вътрешните работи, привлечени са изтъкнати юристи - А. Мелников и проф. А. Градовски. Работата продължава от 11 до 22 декември 1878 г. На 27 декември 1878 г. изготвеният текст е бил върнат в България.

В тази зала на бившия конак през 1879 г. Учредителното събрание приема Търновската конституция. Тук е избран първият български княз Александър Батенберг

С приемането на Търновската конституция бе унищожено не само чуждото господство на един източнофеодален деспотизъм, но и възстановена правната основа. Така българският народ, макар и с голямо историческо закъснение, още в зората на своето политическо възкресение и на самостоятелния си държавен живот, тръгна по пътя на модерното развитие.
По такъв начин първите ни законодатели успяха да превърнат нова България в

модерна конституционна държава

като окончателно я откъснаха от азиатското средновековие и я приобщиха към материалните и духовните постижения на тогавашна Европа. Търновската конституция има значението на програмен документ за всестранна трансформация на едно общество, изкуствено задържано в политическо, икономическо и културно отношение.
Тя регламентира и държавно-политическото устройство на България напълно в духа на принципа на разделението на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна. Монархическата форма на управление на новата държава бе предопределена с Берлинския договор. Оформянето й като конституционна монархия бе и в съгласие с достигнатото от Европа по пътя на еволюцията - от абсолютизъм през конституционна монархия до парламентарно управление. Тази наложена форма на управление обаче не отразяваше най-напредничавите прозрения и стремежи на българската национална революция - на Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев.
Под влиянието на тези прогресивни идеи българските законодатели се опитаха да ограничат правата на монарха и засилят тези на Народното събрание. Водени от демократични стремежи да превърнат Народното събрание в изразител на народната воля, те дадоха законодателни права на всички български граждани над 21 години, а за депутати определиха да бъдат избирани

грамотни поданици - над 30-годишни

без каквито и да е имуществени и цензови ограничения. Конституцията дава право на политическите убеждения и тяхното изразяване в парламента, а на парламента принадлежи законодателната власт, определянето на данъците, приемането на бюджета, разрешение за държавни заеми.
Водени от желанието да опазят народния суверенитет, българските законодатели одобряват една допълнителна функционална характеристика, неприсъща на парламента - единствено Народното събрание трябва да следи за спазването на конституционния ред в страната.
Под ръководството на проф. Марин Дринов, началник на отдел във Временното руско управление, проектът е преведен на български език и изпратен на местните съвети в страната за обсъждане. В разработката на първоначалния проект на българската конституция пряко участие взема и княз А. М. Дондуков-Корсаков, който е оглавявал Съвета на управлението, където е работил и прекият автор С. И. Лукиянов, специалист по правните въпроси.
Като пряко отражение на общите европейски процеси и очертаващата се вътрешна нестабилност, на 19 май 1934 г. в България бе извършен преврат с помощта на армията, както и участието на идеологически мотивирания елитарен профашистки кръг "Звено".
В духа на изповяданите от него идеи кабинетът на Кимон Георгиев фактически спря действието на Търновската конституция, разпусна Народното събрание и управляваше страната чрез извънредни закони и наредби. Същевременно бе подготвено изработването на нова конституция,

силно повлияна най-вече от идеите на италианския фашизъм

Само бързото му отстраняване от власт го лиши от възможността да доведе докрай своите планове. Издадените през този период законодателни актове довеждат до накърняване, ограничаване или нарушаване на провъзгласените в конституцията принципи, права и свободи. Именно през този период на 1934 г. с призива за "надпартийност в управлението" правителството на превратаджиите се зае в духа на авторитарните схващания за държавно ръководство, намерили приложение вече в Германия, Италия и някои други европейски страни, да въвежда "ред, сигурност и законност". Правителството на Кимон Георгиев в най-грубо нарушение на чл.47 от конституцията отне законодателната власт на Народното събрание и

със закон забрани дейността на политическите партии

Авторитарният режим извежда винаги на предни позиции изпълнителната власт в лицето на правителството и на неговия шеф. В случая виждаме как обезличаването на парламента довежда до заличаване на важната за правовата държава граница между реда и свободата. След оставката на това правителство цар Борис III, като държавен глава, успява да си възвърне предоставените му от конституцията прерогативи, след като бяха произведени парламентарни избори.
Извършените посегателства срещу демократизма на конституцията оказват влияние върху политическата система: настъпва разцепление в редиците на партиите, появяват се нови фракции и течения, които негативно се отразяват върху дейността на парламента.
Много интересен конституционен текст, който е бил включен в проекта, се отнася до принципа за отговорността на министрите, който показва стремежа на съставителите на българската конституция, чрез който се предвижда нужната конституционна гаранция, без която

законността в управлението остава илюзорна

Ако една конституция иска да въдвори правов ред в държавата, без да гарантира господството на закона с отговорността на тези, в чиито ръце е предоставено управлението, тя се лишава от най-важната гаранция за действителен правов ред.
Съставителите на конституцията издигат политическата (парламентарната) отговорност на правителството пред събранието в съществен елемент на парламентарния режим. За това говори и фактът, че по примера на френската конституция от 1875 г. те

разделят отговорността на министрите

на колективна (солидарна) и на лична (индивидуална), с което внасят по-голяма определеност и конкретност на отговорността, която трябва да носят министрите пред парламента като органи на изпълнителната власт (чл.153).
Такава конституционна норма не фигурира нито в белгийската, нито в румънската, нито в сръбската конституция, нито в други действащи по това време европейски конституции. През своето 68-годишно приложение Търновската конституция е претърпяла две изменения - през 1893 г., при управлението на Стефан Стамболов, и през 1911 г. - при правителството на Александър Малинов и това на Иван Евст. Гешов. Второто изменение през 1911 г. е продиктувано от обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. И при този факт

Русия демонстрира съпричастност към съдбата на България

като първа от великите сили признава новия статут на българската държава като международно призната суверенна участничка в международните отношения. Именно с този акт Русия доказа:
1. С юридическото утвърждаване на българската държавно-правна организация в резултат на вековната борба на народа за национално освобождение страната закрепи новите държавно-политически отношения, настъпили в българското общество още по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г., но и откри пътя за тяхното по-нататъшно прогресивно развитие.
2. Търновската конституция прокламира за първи път в новата българска държава важни за всяка правова държава конституционни принципи - разделение на властите, политически плурализъм, парламентарен контрол и министерска отговорност, основни политически права и свободи на гражданите, всеобщо избирателно право, свобода на печата, мисълта и словото, неприкосновеност на частната собственост и др.
Тези безспорни конституционни постижения в зората на Третата българска държава станаха възможни благодарение на разработения и предложен на Учредителното събрание в Търново основен проект за конституция от Русия.
И днес, когато четем първата българска конституция, която възроди българската държава с решаващата помощ и участие на нашата освободителка Русия, следва да напомним, че без Русия нямаше да има днешна България.
И още нещо много важно - и днес без активно и пряко икономическо сътрудничество между България и Руската федерация няма да можем да се справим със световната криза.