С мън-мън не става

Бъдещите еврокомисари вече са почти ясни. Почти, защото тепърва ще трябва да минат през ситото на Европарламента, а там, както именно ние добре знаем след случая с Румяна Желева, може да стане неприятно горещо. Засега обаче номинираните могат да се радват, а държавите да преценяват дали са доволни от ресорите, дадени на техните представители. Според властите у нас ние сме "ударили кьоравото" с ресора "Иновации и младеж". Според опозицията България за пореден път е подценена.

Всъщност подценихме се самите ние. Какво очакваме, след като изпращаме в Брюксел един безличен чиновник? Габриел не е ново лице, тя бе и в досегашната Еврокомисия. Някой обаче да я е запомнил с нещо? Едва ли. Интелигентно личице, тих гласец, чиновнически маниери - ето това е Габриел. С мън-мън обаче не става.

Но проблемът не е в тихото говорене, а в това какво имаш да кажеш. Меглена Кунева също не беше креслива, но беше дясната ръка на Жозе Барозу. Може да не я харесваме, но не може да отречем, че Кунева беше фактор в Брюксел. Да си спомним и Ивайло Калфин, който отговаряше не за какво да е, а за бюджетната комисия в ЕП. А и Кристалина Георгиева, колкото и да я ругаем (справедливо) за някои нейни действия, далеч не беше последна дупка на кавала в Еврокомисията.

Габриел е далеч от тези фигури. У дома никой не знаеше името й, преди властта да я "изстреля" в Еврокомисията. Тя обаче така си и остана неизвестна, при това не само у нас, но изглежда, и в Брюксел. За съжаление, също толкова безличен като нея самата ще остане и ресорът й. Просто защото наистина с мън-мън нищо не става.