С любов към родния край

Иван Вандов

През последните няколко десетилетия зачести издаването на книги, посветени на села и градове, както и на местни събития и личности от миналото. Определено би могло да се констатира впечатляващо развитие на т.нар. селищна литература и на интереса към нея. Тук основен принос има личната инициатива и готовността да се преодоляват немалкото трудности, преди всичко от финансово естество. Мисля, че нашето народоведство на местно ниво е в подем. В това неформално обществено движение участват немалко дейци на културата и редови трудови хора, които обогатяват нашата народоведска книжнина. Те не могат да бъдат подозирани в каквато и да е корист. Живият им интерес към "биографията" на родното село или родния градец е безспорният подтик на тяхното "хоби". В записките им проявяващият интерес открива съвсем конкретни данни и документи. Единственото, което ги мотивира, е да допринесат нещо за вникване в историята на дадено селище, както и в бита, поминъка и обществения живот на хората. С това те изпълняват своя обществен дълг.
Ето един красноречив пример. Наскоро починалият Васил Тоцев от гр. Славяново, Плевенска община, бе приживе удостоен с диплом и звание "Почетен член на Съюза на краеведите в България". Без да е школуван историк-краевед и с някакво особено образование, още преди около пет десетилетия Тоцев се посвещава на този род дейност. През последните няколко години издаде (в крайно непретенциозен, сиромашки "Самиздат") няколко брошурки за миналото на Славяново и за някои видни славяновчани. Ето едно негово заглавие - "Исторически разкази от ветерани на войните от гр. Славяново". Като автор, по-скоро съставител, той е водил записки на свои разговори с участници в събитията. Макар и в дълбока старост, не престава да разкрива неизвестни факти. Любопитни и почти непознати за читателите са някои сведения за водителя на Радомирската република Райко Даскалов и за участието на славяновчани във Войнишкото, Юнското антифашистко и Септемврийското въстание.
Обемистата книга на славяновския общественик Недю Василков "Славяново, Плевенско, двадесети век" обхваща цялостното битие на града в неговото стогодишно развитие. Тя предлага изобилен конкретен материал и автентични документални данни, придружени с авторски коментари. Василков с чувство за хумор разказва редица "случки". Не е устоял на изкушението да смесва историческите данни с легенди, като изрично отбелязва това, както и да споделя някои "лакардии" (негова дума). Органично е включен в това цялостно изложение всестранният социалистически възход на Славяново. Разказано е за личния принос на десетки и стотици люде. В тази богата по своето съдържание книга бих посочил като минус обстоятелството, че в нея почти отсъстват обществено-политическите отношения и по-специално дейността на антифашистките сили в града. В това отношение коренно се различава по замисъл книгата на Тодор Йорданов за село Коиловци "Спомените оживяват". Тук авторът привежда някои исторически данни за селото, но ударението е сложено тъкмо върху темата на борбата против фашизма и капитализма. Неговият текст е строен, ясен и убедителен.
Обикновено регионалните народоведски книги започват с основаването на съответното селище, но скоро преминават към най-близкото минало и настоящия ден. От авторите им може и трябва да се иска максимално възможна историческа вярност, но не непременно и научно по структура и стил изложение. Но пък когато открием в една селищна книга научен подход към темата, това не може да не бъде положително отбелязано. "Историята на с. Върбица" от историка и библиографа проф. Велчо Ковачев е един добър пример. Съдържанието й е обхванато в три глави: "Биографско разположение и природна среда", "Три периода на историческото развитие" и "В обстановка на социалистическо изграждане на Родината".
Коренно различен характер имат произведенията на Христо Хараланов и Марин Йотов за Ловешкия край. Бих казал, че творбите на двамата автори се допълват взаимно. Като бивш областен държавен и партиен деец, години наред посветил и на журналистиката, Хараланов в "Писано да се знае..." разказва свои спомени за срещи и разговори предимно с дейци на културата от национален и местен мащаб. Неговият мемоарен труд представя богата и пъстра картина на развитието на Ловеч и областта в сферата на духовността. Драго ми е да добавя, че Хараланов предизвиква и задържа вниманието на читателя не само със своя текст, но и с щедро включения в страниците снимков материал.
Творчеството на Марин Йотов е тематично и жанрово разнолико. В него е застъпен мемоарът, но по-точно е да се каже, че личните спомени на автора са в неговата тъкан. В книгите на този бивш партиен и държавен деец в областта се оглежда неотдавнашното минало на Ловешкия край, от въоръжената антифашистка борба до последните десетилетия. В една от книгите си Йотов казва, че за него писането е "нещо като краста, гъдел..." Затова са се появили книгите му "Колоритни личности", "Поуки от преживяното", "Очи в очи с войната", "Оптимисти" и др. Авторът съсредоточава публицистичния си поглед върху човека, върху личността.
С народоведски моменти е изпъстрена обемистата мемоарна книга на Ради Бонев. Тук обаче ще посоча друг труд на този автор - "Очерци за заслужили граждани на град Дебелец", една респектираща народоведска изява. Мисля, че Бонев напразно се е скрил (ако това е така) зад определението "съставител" там, където би трябвало да отбележи автор, без да съобщава имената на авторите, ако има такива. Недоумявам! Не признавам подобен израз на скромност.
Спрях се на творби, които съм прочел. Сигурен съм, че те са малка част от нови приноси в народоведската ни книжнина, в историографията и културата ни. Те са добро и търсено четиво. И нещо, което не може да не се изтъкне: те представляват чудесна противоотрова срещу упорито насаждания днес у нас национален и родов нихилизъм.