С избора на НДСВ и ГЕРБ мина пикът на популизма

Светослав Малинов е доцент по история на политическите идеи в СУ "Климент Охридски" и избран за евродепутат от листата на Синята коалиция. През 1996 г. става магистър по политическа философия към университета в Йорк, Великобритания. Специализира политическа теория и история на политическата мисъл в Норвегия, Италия, САЩ и Великобритания. От 2002 г. е главен редактор на теоретичното списание за политика и култура "Разум". Малинов е сред основателите на Демократи за силна България. Той е кандидатът за президент на ДСБ, който ще се яви на отворените предварителни избори в Синята коалиция.


- Кога един учен тръгва към политиката, г-н Малинов?
- Когато е ядосан, усеща, че нещо не е в ред и смята, че може да го поправи - от някакъв вид неудовлетворение, гняв дори.
- А кога партията му го номинира за кандидат-президент?
- Когато се е доказал и спечелил няколко избора - вътрешни и външни. Получил е доверие на вътрешни избори в рамките на партията, но тя е видяла, че привлича доверие и извън нейните редици.
- Вярвате ли, че избирателите ще разберат посланията на Синята коалиция?
- Убеден съм, особено ако преминават през политици от новото поколение. Понякога точни и верни послания не се свързват с личността, която ги отправя. Струва ми се, че кампанията, която започваме, позволява съвпадение между послания, личности и политическа ситуация. Надявам се на силна кампания по тази причина.
- Има противоречия в десницата и дори обиди се чуха кой е от новото поколение и кой изхабен политик. Кои според вас имат морално основание да се заявяват като нови политици и защо т.нар. познати муцуни от прехода продължават да упорстват?
- Има ситуация, в която напред трябва да излязат нови лица, но съм против това да се разделят политиците на млади и стари. Основната разлика между тях е свързана с доверието и компетентността. Младите не са категория в политиката. В мое и в лицето на нашия кандидат за София Прошко Прошков обаче излиза ново поколение. Ние не сме толкова млади, а сме хора, които идват от друго място в политиката, по друг начин влизаме в нея. Най-важното, при демокрацията особено, е, че ние печелим и се утвърждаваме през изборни успехи. Ние не сме назначени или "посадени", печелили сме вотове и ако сме успешни в тази кампания, ще се утвърдим по този начин. Новото поколение трябва да си заеме мястото, като се докаже чрез битки. Затова съм доволен, че Синята коалиция тръгна на първични избори.
- Впускайки се в този отворен предварителен вот какво губите?
- Свободно време и нещата, които човек губи, когато участва активно в политиката - към тях едва ли някой може да добави нещо ново, но печеля възможността да се преборя за мястото. Бих се чувствал много по-добре, ако спечеля първични избори, отколкото при всяка друга процедура. Защото с консенсус, с назначаване или кой знае с какво друго остава впечатлението, че има известна неубедителност. Това е най-сигурният вариант и като свърши кампанията по предварителните избори и спечеля, ще бъда по-добър кандидат, отколкото съм сега. Това дава възможност и за влизане с летящ старт в същинската кампания.
- Кои свои качества - характерови и политически намирате за "президентски", г-н Малинов?
- Имам политически опит, бил съм много пъти на избори и знам как се печели политическо доверие. Успявал съм да обединявам различни позиции, макар и в рамките на дясното пространство, признавам, не извън, но то си е достатъчно разнообразно и трудно се постига обединение. Имам образованост, изцяло свързана с политическите науки и с Европа и Запада, което ми позволява да бъда на "ти" с политическите идеи и концепции на нашите партньори. Същевременно съм израснал и учил тук и съм наясно с това що е комунизъм, тоталитаризъм, Съветски съюз, Русия. Не съм човек, който не е усещал тези неща през годините. И най-вече - решил съм да участвам в политиката съзнателно и мисля, че ще бъда ангажиран с дясната кауза за дълго. Това са неща, които показват постоянство, присъствие, а и все пък съм бил депутат и евродепутат сега. Това е важно, когато се говори за опит - този е нормалният път към тази длъжност, да минеш и през законодателната власт.
- Политическата ви подготовка ще позволи ли бързо да направите крачката от президент на всички десни до президент на всички българи?
- Да, защото президентът не просто обединява нацията, той я представлява и символизира. Мисля, че е важно вече България като страна член на ЕС да бъде представлявана и партньорите да виждат държавен глава, който не е свързан с миналото, не е бил сътрудник на ДС, не е бил член на предишната тоталитарна партия и същевременно няма участие в прехода и обвинения като към участниците в него. Няма личност, който да събере в себе си цялото разнообразие на българските граждани и българската култура. Но ние можем и трябва да изберем сега какво да бъде нашето лице пред света - мисля, че трябва да бъде политик от новото поколение. На новия етап отговарят и нови лица.
- И коя от тази гледна точка е неотложната първа стъпка, която трябва да направите като държавен глава?
- Да продължа тази обнова в образа на България в дипломатическата служба. Това по естествен начин се налага, тъй като има и законопроект в момента, който президентът Първанов не желае да подкрепи. Това е естествената първа крачка и наесен може да стане за три дни, ако бъда избран за държавен глава.
- А какво трябва незабавно да промени новият президент в самата институция?
- Начинът на функциониране и най-вече на комуникация - чрез максимална публичност и прозрачност. И нещо, което президентът Първанов не използва - обръщения към Народното събрание. Има сериозни възможности и за промяна в администрацията, но българските избиратели въобще не се интересуват от това. За мен президентът трябва да бъде по-активен и в рамките на законодателната власт. Тогава, ако има въображение и идеи, въобще няма да е проблем, че формално няма такава инициатива. Ако е силен президентът, негово обръщение към НС естествено ще завърши със законодателна инициатива. Не един депутат, групи ще има в негова подкрепа.
- Десницата ще намери ли воля, г-н Малинов,  да сложи в законодателна рамка най-после НСО и НРС?
- Е, това са неща, които наистина зависят и от президента. И в този смисъл той би могъл тук да бъде активен. В мое лице ще има човек, който може да погледне по-смело и на кадровата политика в тези органи.
- И ако допуснем, че намерите воля да поставите тези две служби в закон, ще направите ли така, че да спрат внушенията колко "безпомощен" от законодателна гледна точка е държавният глава и че има само представителни функции?
- Това не е вярно. Ако президентът е повърхностен, обича да се занимава главно с кадруване, няма политически идеи, то тогава той изглежда слаб, безпомощен и започва да иска право на законодателна инициатива, право да инициира референдуми. Ако има идеи, силен, волеви човек е, има авторитет, той може директно да влияе, не само с обръщения към нацията. Пък и самата кадрова политика е достатъчно сериозна работа - отказът да назначаваш, това, че президентът назначава тримата големи в съдебната власт, това, че може да откаже да назначи главен прокурор - това са изключително тежки знаци. Има огромни възможности за влияние и за активност. В рамките на това, че сме парламентарна република, трябва да се знае - оттук нататък всяко увеличение на правомощията на президента предполага смяна на режима. Може да имаме силен президент и с тези правомощия, но както повечето институции в демокрацията, и нашата президентска зависи от качествата на личността.
- Има ли шанс тази есен българинът да загърби популизма?
- На това се надявам, аз представлявам алтернативата. Нека да видим кой ще олицетвори популизма - в българските избори за президент винаги има такъв кандидат, понякога и повече. С избора на НДСВ и ГЕРБ мисля мина пикът на популизма като послание.
- А как разчитате политическата обстановка в страната от последните дни?
- Отчаянието, в което изпада г-н Сидеров, и унизителното положение, в което всеки лидер, който слугува на правителството, изпада, го тласкат към подобен тип крайни действия. Избирателите на нито една партия в парламента освен на ГЕРБ не са изпратили своите депутати, за да подкрепят безрезервно Борисов. Политическият слугинаж, в който изпадна Сидеров, сега ражда другата крайност - опит за възстановяване на идентичност чрез резки, смешни, нелепи, опасни тези. Това е обречено на неуспех, но раздразнението и нелепостите, които произвежда, са лош знак за българската политика. Но това е естествено, щом г-н Сидеров е в нея... Убеден съм, намаляваща част от избирателите, се припознават в него.
- Направете портрет на вашия избирател?
- Типичен избирател нямаме, а групи - поколението, което получи образованието си по време на демокрацията. Част от тях са в чужбина, но най-важната им характеристика е, че са избрали да се реализират тук. В мое лице те ще намерят свое директно представителство. И по-възрастните, които презряха онази система още докато бяха в нея, не се подадоха на унищожителните й за личността механизми - също имат в мое лице представител. Десният представител не е носталгик, не е и скептик, не е и с безкрайна вяра в бъдещето - той е човек с ясни принципи, обича правилата, иска България без политическа корупция, да е държава като другите в Европа.
- И какво става с политическите картели при президент Малинов?
- Най-голямата полза от президента ще е той директно да атакува тези връзки. В България има олигарси, хора, които участват в ръководството на медии, влияят върху политически партии. Те смятат, че никой не може да бъде избран без тях, че дори не може да бъде издигнат без тях. Аз съм самото отрицание на цялата тази игра. Имам подкрепата само на избирателите от средно голяма политическа сила и пътят нагоре явно ще бъде път през тях. Зад нас няма олигарси и медийни корпорации. Самият начин на достигане до тази позиция ще ми позволи да бъда свободен и независим от тези хора и знам как този тип тъмни сили могат да бъдат прогонени от политиката. Президентската институция е идеална за това.