С досада

Всичко, което може да се каже за последната "изненада" от валежите в събота, си го говореха закъсалите по магистралите, останалите без ток и вода, хората без храна в махалите, онези, на които се наводниха отново къщите и дворовете. Защото друго си е да придойде реката през август, друго е през януари.
И докато пустосваха, споменавайки нечии фамилни родоначалнички, забравиха, че последно на 23 и 30 октомври имаха право да си кажат тежката дума. Видя се как са го направили, макар че за два месеца речните корита не могат да се почистят. Не може да се създаде и какъвто и да е план за работа в държавните структури, които, вместо да се готвят за "битката" със снега, редяха пасианси дали ще останат на служба.
На 16 октомври м.г., ако помните, валя първият сняг и създаде проблеми на новоназначената министърка Лиляна Попова. Момичето бодро рапортува, че се е справило блестящо, и понеже сме "страната на чудесата", й повярвахме. Досега обаче блестящо се справя май само с придружаването на премиера по магистралните му премиери. Друго си е - като застанеш до Бойко, и засияваш от рейтинг. Но все още, понякога, въпреки промените в климата, по нашите географски ширини вали и сняг. И тогава се сещаме за героя на Хайтов: "Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш".
Не е време обаче за литуратурна класика, защото на много места у нас хората бедстват. И последната им грижа е кога ще станат граждани и думата им ще тежи ли. Пиша тези редове с досада, защото всичко по темата бедствие у нас не просто е изговорено, а изстрадано на собствен гръб. Но ако трябва да бъдем честни пред себе си, бедствието сме си ние самите. Не случайно някога битуваше подигравателният лаф на сърбите: "Да имам сетнешния акъл на българина!" Ако тогава е бил валиден, представяте ли си днес какво е? Закъде сме тръгнали с тази къса памет?
Затова хем ме е яд на Цветанов, че изкара виновни шофьорите като цяло, и в частност водачите на ТИР-ове, хем съм склонна да се съглася с него. Дори да се окаже, че "закъсалите заради неподходящи гуми" не са българи. Знаем, че нашенецът е недисциплиниран джигит не само на пътя. Знаем, че морето винаги ни е до колене, че любимите ни виновници са другите - онези, някъде там. И че вместо да си отваряме очите, когато веднъж на 4 години имаме законова възможност да мислим, викаме по навик неволята после.
Затова реките излизат извън коритата си, пътищата са непочистени, снегът през януари ни изненадва като юнски, а "лютата бяла зима" с 30 см сняг от детските песнички е природно бедствие. Бавно разбираме, че бедствие всъщност е правителството, което сме си избрали, сиреч - ние самите. И затова бедстваме!