01 Ноември 2020неделя04:01 ч.

С дефицит от 32% Ирландия е пред колапс

/ брой: 232

автор:Иван Аладжов

visibility 1512

Буреносните облаци на кризата отново надвиснаха застрашително над Зеления остров. Държавните дългове на Ирландия нараснаха на близо  85% от БВП с трайно възходяща тенденция. Бюджетният дефицит се очаква да набъбне до края на годината до рекордните в историята на ЕС -32% от БВП, което е 10 пъти повече от допустимото.
С това страната става следващия горещ кандидат след Гърция за държавен банкрут в Евросъюза, като в списъка от страни-членки на ЕС, застрашени от фалит, са още Испания и Португалия.
И докато до неотдавна островът масово привличаше чуждестранни работници, а безработицата бе почти непозната, нейният ръст експлодира до актуално около 14% с покачваща се тенденция. Всяка седмица хиляди остават на улицата без работа. И това въпреки факта, че от страната вече масово емигрират хора поради липса на препитание, както бе в началото на миналия век.
За да предотврати държавния колапс, правителството бе принудено да наложи радикална програма за икономии, с цел противодействие на грозящия банкрут на бившия "отличник" на ЕС и наричан до неотдавна от медиите гальовно "Келтски тигър". Но днес не е останало нищо от това славно близко минало. На тази страна, която сега вече е причислявана към групата на т.нар. държави PIIGS или GIPSI (пренебрежителен намек от англ. за "свине" или "цигани"), й се налага все по-настойчиво да убеждава финансовите пазари в своята надеждност като длъжник. Особено след като преди дни рейтинговата агенция Стандарт енд Пуърс понижи кредитния рейтинг на Ирландия до нивото на развиващите се страни.
Тази най-тежка икономическа криза от 80 години насам струва прескъпо на ирландците. С радикална програма за икономии консервативното правителство в Дъблин се опитва да предотврати фалита на държавата и да спести за сметка на населението десетки милиарди евро, изхарчени за спасяването на колабиращия банков сектор. Най-напред бяха ударени държавните служители - заплатите им бяха намалени с 20%, освен това те трябва вече сами да плащат социалните си осигуровки. Други мерки са съкращаването на детските и семейните надбавки, както и на всички социални помощи с 10%. Но въпреки тези драстични икономии правителството най-вероятно ще е принудено да предприеме ново рязане на разходи през ноември, когато се приема новият бюджет, понеже държавата хвърли допълнителни милиарди за спасяването на банковата сфера. Като най-вероятно ограниченията пак ще са в социалната сфера. Тази антисоциална програма бе обявена от кабинета за безалтернативна.
Освен това Ирландия трябва спешно да убеди международните пазари в надеждността си на длъжник, така че разходите по новите кредити да не експлодират до вече съвсем непосилни нива. Защото преди дни лихвите по десетгодишните ирландски държавни облигации достигнаха най-високата си стойност от въвеждането на еврото.
За втора поредна година рецесията донесе и през 2009 г. спад в икономиката с около -10%, като негативната тенденция се запазва и през т.г. Общият срив на икономиката вече надхвърля -17%, което е най-високото ниво за последните десетилетия в Западна Европа. Фирми масово фалират или почти панически напускат страната. Така напр. неотдавна компютърният гигант DELL премести производството си в Полша. А чуждестранните инвестиции, на които дълго време се крепеше цялата икономическа политика на страната и за чието високо ниво тази държава години наред бе давана като пример, вече безвъзвратно пресъхнаха. Като този модел на развитие вече окончателно е история.
Въпреки опитите за овладяване на ситуацията, за които страната бе дори похвалена, в Ирландия набира сила нова тежка криза, която може да постави в сянка дори гръцката катастрофа. С това центърът на еврокризата се премества на север. За спасяването на банки правителството в Дъблин е принудено да предостави нови десетки милиарди евро. Дори не е изключено кабинетът да се окаже принуден да поиска пари от Европейския стабилизационен фонд, подобно на Гърция.
Правителството на Ирландия обяви, че за поддържане на банковия сектор ще са нужни нови 45-50 млрд. евро, което е близо 1/3 от БВП на страната. А това е много повече, отколкото обявеното по-рано от кабинета. При това досега ирландските власти вече наляха 37 млрд. за спасението на банките.
Само на два института - Anglo-Irish и Allied Irish - са нужни 40 млрд. евро. Като само на национализираната миналата година банка Anglo-Irish, която е най-проблемният кредитор в страната, ще са необходими до 34,3 млрд. А на банката Allied Irish може да потрябват още 6,5 млрд. евро. Също и на Bank of Ireland ще са й нужни нови 3,5 млрд. И на още 2 други финансови института ще бъдат отпуснати общо 5,8 млрд. евро. Тези огромни задължения възникнаха от това, че в началото на глобалната финансова криза от края на 2008 г. държавата пое пълна гаранция върху банковите влогове, за да привлече пари отвън. Но след като въпреки това редица големи банки колабираха, сега фискът трябва да обезщети вложенията на финансовите инвеститори.
Засега ирландското правителство все още се старае да разпространява оптимизъм и смята, че страната ще успее да мине без европейска помощ. Според ръководителя на Ирландската централна банка П. Хонохан сумата за спасяването на банковия сектор, макар и да е гигантска, с нея "може да се работи". Той смята, че страната ще успее да излезе от ситуацията без чужда помощ.
Но на международните финансови пазари се засилват опасенията, че Дъблин ще е принуден да се възползва от механизмите за финансова помощ, създадени от ЕС. Дълговата и бюджетната криза в Гърция доведе до заплахата за разпространението й, като някои анализатори дори допуснаха възможността от разпад на еврозоната. В отговор през пролетта европейските власти решиха да създадат стабилизационен фонд от общо 750 млрд. евро, който включва фонд за извънредна помощ от 60 млрд. евро, кредити или държавни гаранции на страните от ЕС за 440 млрд. евро, както и заеми от МВФ за още 250 млрд. евро. Като страните от ЕС могат да поискат помощ при крайна необходимост - влошаване на световната икономическа или финансова ситуация.
Докато в Гърция правителствата дълго време стимулираха вътрешното потребление на заем, вземайки средства отвън, и раздувайки бюджета, докато накрая кредиторите отказаха да финансират тази пирамида, в Ирландия се спука огромен спекулативен балон в областта на недвижимите имоти, който донесе големи загуби на банките. За последните 3 години цените на жилищата се сринаха близо наполовина, след като преди това бяха достигнали астрономическо високи нива.
Драматичният срив в данъчните приходи, който се дължи на въведения преди години плосък данък, масираното изтегляне на чужд капитал от страната, както и на драстично намаляващия брой на заетите, в комбинация с растящите държавни разходи за спасяването на банки, доведоха до рекорден бюджетен дефицит от над 30%, който заплашва страната с банкрут. А единственият отговор на правителството е рязане на социални разходи. Ирландците днес са принудени да свикнат със значително по-нисък жизнен стандарт.
И всичко сочи, че както през изминалите години по отношение на ускорения растеж, основаващ се най-вече на чужди инвестиции и спекулативната търговия с недвижимости, така и днес в посока на радикалното понижаване на социалния и жизнения стандарт Ирландия отново ще бъде водеща в Западна Европа. Но вече по новоочертания път - надолу, защото ЕС вече не е успешният модел за развитие от миналото.

Гърция затваря всичко, без магазини и училища

автор:Дума

visibility 201

Брутално нападение над църква във Виена

автор:Дума

visibility 347

Белгия затваря магазините, хората ще работят от вкъщи

автор:Дума

visibility 197

Над 800 са ранените при труса в Турция

автор:Дума

visibility 196

Датата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ