С дълг на шията

Човек трябва да е голям смелчага, за да се кандидатира за общински кмет в предстоящите избори. Това е все едно да скочиш в океана от проблеми на местната власт с дълг на шията, който веднага ще те завлече на дъното. Защото, се оказва, че всяка втора община у нас има огромни натрупани задължения. На София се падат 52% от общата задлъжнялост. "Ако общината беше търговско дружество, бих я обявил веднага в несъстоятелност." Думите са на кмет и описват тежкото финансово състояние на един от областните градове у нас, което той заварва с идването на поста през есента на 2015 г. 

Причина за тежкото състояние на градовете се знаят отдавна. Местните велможи харчат повече, отколкото могат да съберат. Освен недостатъчния размер на собствените приходи общините страдат от хроничен популизъм, особено преди избори. Често се правят необосновани разходи по европейските проекти. Разбира се, има откровени злоупотреби. Доказателство, че масово общините са управлявани лошо, са докладите на Сметната палата, обобщени в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Изводите в него са категорични - близо 70% от разходите на местната власт са необосновани и не изпълняват заложените цели. Това означава, че те се пропиляват, без да дадат положителен резултат. Една четвърт от всички проверки се пращат до прокуратурата заради съмнения за злоупотреби.

И тъй като в България общините не фалират, щом някоя от тях глътне вода, първата й работа е да почука на вратата на Министерството на финансите за спасителен безлихвен заем. То би трябвало да следи как кметовете управляват бюджетите си по показатели за финансова самостоятелност, устойчивост и инвестиционна активност. Те бяха въведени през 2016 г. със Закона за публичните финанси. От това явно обаче няма голям ефект, защото общинските дългове продължават да растат. А на кметовете не им остава нищо друго освен да чакат джипа Му, с бюджетния излишък в багажника, да мине и през тяхната община.