С близо 6% са нараснали фалитите на фирми

Българските дружества, изпаднали във фалит през 2021 г., са нараснали с 5,7%. Това показва доклад на "Кофас", който отразява тенденциите при несъстоятелностите в страните от Централна и Източна Европа.
Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните ресурси и нарушените вериги на доставки са сред факторите, които ще резултират в още по-висок процент несъстоятелност през 2022 г., гласи прогнозата на анализаторите от "Кофас".
Индустриите с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г. са дейности в областта на личните услуги (15,5%), строителство и недвижими имоти (14,15%), неспециализирана търговия (10,66%), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,5%), облекла (6,59%). Забавени плащания, фиксирани разходи по време на блокирането, потиснатото търсене, недостатъчното финансиране и ограничените инвестиции са сред основните фактори, водещи до увеличение в посочените сектори.
От друга страна се наблюдават индустрии, които бележат устойчиво развитие въпреки КОВИД-вълните. Те са с традиционно по-висока добавена стойност или такива, които въпреки намаляването на обемите успяха да компенсират недостатъчното търсене в една от бизнес линиите с увеличение в други. Сред тях са производство и обработка на кожи (0,19%), телекомуникационни услуги (0,19%), електрически домакински уреди (0,39%), инструменти за измерване и прецизност (0,39%), алкохолни напитки (0,39%).
Очакванията на анализаторите са, че тенденцията на нарастващи фалити вероятно ще се задържи и през 2022 г. Рискът от несъстоятелност остава значителен при високо задлъжнелите и новообразуваните фирми, формирани върху минималните капиталови изисквания. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в настоящата ситуация на нарастващи постоянни разходи.
Когато става дума за фактори, които влияят върху тенденциите, трябва да се подчертае, че процедурата по несъстоятелност в България традиционно е бавна и това изкривява статистиката, пишат от "Кофас". В момента геополитическото напрежение се увеличава, заедно с волатилността на цените на основни продукти като петрол, газ и електроенергия. Това със сигурност ще окаже влияние върху оценките за следващата година.