Рядък шанс

Нищо чудно съчетанието "рядък шанс" да остане култово за управлението на Бойко Борисов, а ние да излезем по балконите да ръкопляскаме и да викаме в хор "Конграчулейшънс"...

И е така. Имаме редкия шанс да живеем щастливо, безметежно, да се чувстваме сигурни и стабилни по нашите географски ширини, защото това ни дава мутренският модел в последното десетилетие. Освен ако не ни се случи в обезлюдените села и градове да ни срещне "мечка", да ни изнасилят и ограбят безнаказано, като ни вземат последните 20-30 лева за хляб и мляко.

Рядък шанс е да имаш пред очите си народен представител като Спас Гърневски, който и на сън да го бутнеш, знае какво да сподели по всякакъв въпрос в стих и в проза. След него винаги е Тома Биков, а Цвета Караянчева е винаги насреща - било с географски познания, било с парламентарна логика. За Менда Стоянова няма защо и да споменаваме. Тя е уникален бюджетен корифей.

Не беше ли рядък шанс да се възхищаваме от уменията на Цветан Цветанов, който и след "Апартаментгейт" остана чист като сълза в личния си ВИП асансьор, откъдето ни призовава да влезем в новия му "проект", понеже него наистина няма кой да го накаже. 

А какво рядко щастие е да видиш в джипа на НСО как Борисов вози Нанков, Караниколов, Горанов и останалите министри от днешната шайка и ни препращат съответните клипчета от деня на изобилието. Повечето от тях дори нямат спомен за това, което вършат или са вършели вчера. Какъв рядък шанс е да се радваме на присъствието на проф. Александър Йорданов в Брюксел! Той съвсем е забравил какви соц дитирамби пееше някога. 

О, да не забравя редкия шанс да имаме Антон Тодоров, Георги Харизанов, Методи Андреев, както и няколко щастливи мисирки край тях! А от щастливи мисирки - и красиви познати новини!

Да ви припомням ли калинките във властта, без тях редкият шанс е невъзможен.

А бисерите на правосъдния министър Дани за какво друго говорят, освен за радостното  съвпадение, че БСП щастливо се лиши от неговото присъствие в своите листи и властови позиции...

Днес имаме редкия шанс да оцеляваме с пенсии от 200-300 лв., децата и внуците ни да множат редиците на безработните, да чакаме за по двайсет евро добавки по Коледа и Великден и да разбираме как някои ги пускат на свобода под парична гаранция от 10, 50, 100 хиляди лева, други - за по един милион дори. Е, това е наистина свобода! И всичко това е благодарение на щастливата случайност, че ни управлява огнеборецът, на когото лично Тодор Живков се довери да му разтрива ушите, а Сакскобургготски го взе за телохранител.

Имаме и редкия шанс задкулисието да е в култ, посредствеността да прави данъчни системи и  здравни модели, а държавността да е подчинена на едноличното решение, което се мени по три пъти дневно.

Само пропускаме един факт. Редкият шанс е повече за Бойко Борисов, че има такъв народ, съставен от Юди, негодници, тулупи, щастливи мисирки и продажни политици в коалиция, които живеят под девиза "Купуването и продаването на гласове не е престъпление".