Руският е език с бъдеще

Проф. Димитър Папазов

Един от сериозните проблеми на човечеството е езиковият проблем. От хилядолетия той е спирачка за прогреса на човешкото общество. Още от дълбока древност хората са осъзнавали това и са търсили начини за решаването му, но не са могли да ги намерят. Те обикновено са били два - или насилствено налагане на един език, или създаване на планов международен език. Досега за съжаление и двата метода не са дали големи резултати. Древногръцкият език, дошъл чрез древногръцката колонизация и по нашите земи, продължил като език на Византия, след нейното превземане от османците изчезва и днес служи само на историците, изследващи древногръцката история. Съдбата на латинския език не е по-добра - след разпадането на Римската империя започват да се оформят националните езици на новите държави и днес той е останал само като език на професионалната медицинска общност по света. През ХХ век бяха правени опити за налагането на немския език като международен по времето на Първата и Втората световна война, но и това просъществува общо не повече от десетилетие. Във втората половина на миналия век започна възходът на английския език в западния свят, свързан с икономиката на САЩ. Стремежът на неговите привърженици е да го направят международен, защото страната, владееща езиковото пространство на света, ще бъде страната с най-голямо влияние. В това отношение английският език има успехи, но в последно време в някои части на света, като в Европейския съюз, се надига недоволство срещу прекомерното му използване. Недоволството е сред привържениците на немския език - майчин език на най-много европейци, сред тези на испанския - майчин език на най-много хора по света, сред говорещите португалски, езика на най-голямата и мощна страна в Латинска Америка. Недоволството има предимно икономически аспекти - близо 12% от бюджета на Европейския съюз отиват за преводи от английски, станал "неофициалният" международен език въпреки официалното езиково равноправие на страните-членки.
Още от времето на Ренесанса са правени опити за решаване на езиковия проблем по по-справедлив начин чрез

създаването на планов език

В продължение на няколко века са създадени над 500 проекта за неутрален международен език, от които оцелява с милиони привърженици по света и собствена култура вече повече от век само международният език есперанто. Неподкрепян финансово от отделните държави поради езиковия им егоизъм, той все още е дело на ентусиасти, а езиците на големите страни се борят и в Европейския съюз, и по света кой да придобие надмощие.
Рано или късно международен език ще има, изхождайки от сегашното езиково статукво в света, можем да прогнозираме, че това ще бъде вероятно наистина общ неутрален език след векове или хилядолетия, незнайно дали сегашният есперанто или негов модифициран вариант. Дотогава обаче народите трябва да общуват помежду си на някакъв език и това отделните страни правят обикновено с предпочитание към езика, който е най-близък до техния, свързан културно-икономически с традициите им и с тяхното минало, настояще и бъдеще. Най-често изборът на такъв език е свързан с общите корени и с региона, в който те се намират. В това отношение не бива да се забравя още един език, който не участва в боричканията между западните езици за надмощие, но който има своя територия и голяма своя база по света - руският език.
Руският език по естествен път се е наложил през столетията. Той е майчин език на над 100 милиона руснаци на огромната руска територия, а и на огромната руска диаспора по света. Не бива да се забравят и страните от ОНД, в много от които той е все още и официален език. Кирилицата, на която е писмеността на езика, се ползва от над 70 народности. Поради близостта си със славянските езици и политическата конюнктура руският език след Втората световна война беше почти пет десетилетия

международен език на половин Европа
 
Настъпилите промени в Източна Европа през 90-те години на миналия век изтласкаха напред английския език и в тази част на света. След първоначалната еуфория обаче дойде времето на реалностите, а те търсят най-прекия път, който може да даде резултати и в езиковата сфера. Редовите хора в тях започнаха отново чрез руския език и издания да черпят информация за света, което бе много по-лесно, отколкото чрез романските езици, изискващи много повече време за изучаване и усъвършенстване. Ако руският език не е на дневен ред в Европейския съюз, то е, защото Русия не е член, въпреки че въпросът за използването му в него вече е поставен. Голяма част от страните в съюза обръщат сериозно внимание на обучението по езика. Неслучайно Англия преди две години отпусна над 1 милион паунда за изучаването на руски език, съзнавайки перспективността му. Не по-малко ценен е той и отвъд океана, където има голяма руска диаспора.
Китай, който започна да не отстъпва на САЩ по прагматичност, явно също мисли по езиковите въпроси. Наскоро в един китайски сайт на чужди езици бе обявено, че Китай планира за следващата година откриването на мощен радиоразпръсквателен център на руски език, който да обхваща централен Сибир и страните от Азия, където е много разпространен.
  България не прави изключение от страните от Източна Европа по отношение на езиковия проблем - и тук не се размина еуфорията с английския език през 90-те години. Скоро обаче стана ясно, че английският език е сложен и труден за разбиране, ако човек не се занимава сериозно с изучаването му, което изисква много време и усилия. Това при новите условия на живот не беше лесно. На болшинството от средно възрастовото население му стана ясно, че английски няма да научи тепърва, защото не е близък като славянските езици, и си продължи със старите знания по другите европейски езици и най-вече руски. Младите трябваше да избират измежду основните европейски езици за изучаване като първи и втори език. След като стана ясно, че както трябва не може да се научи първият език навсякъде, да не говорим за втория, който беше със значително по-малко часове в училище, младите хора започнаха да се ориентират към руския език като втори език, който по-лесно можеха да усвоят. Другата причина, която ги насочи към руския език, бе, че в Западна Европа, към която се стремяха много младежи, освен знанието на западния език много се цени знанието и на руски език.
Българските младежи, вече достатъчно информирани за нещата чрез медиите и интернет, са започнали да се замислят, че ще имат още един бонус, където и да се намират по света, ако знаят и руски език, който им е по-близък и лесен от западните езици. Това доведе руския език до преди 2-3 години у нас до второто място по брой на изучаващите го в училище след английския език. Паралелно се разкриха нови програми във водещи университети, които от "Славистика" преминаха пряко на "Русистика". Някои от обществените сдружения с нестопанска цел като Национално движение "Русофили" подпомогнаха училищата с литература и дискове и поеха инициативата за изучаване на руски език в детските градини чрез новосъздадения фонд "Русский мир" в Москва.
Този

ренесанс на руския език

у нас си има съответно и своите слабости. Една от тях е, че езика го записват в училище главно като втори език, където часовете са малко като хорариум.  Докато през 90-те години учителите-русисти се чудеха къде да си намерят работа, през последните години се оказа, че няма подходящи преподаватели. Друга съществена трудност е, че липсват подходящи съвременни български учебници за обучение по руски език. Методиката на преподаването му на ученици и студенти се оказа архаична, а по другите езици се борави със съвременна компютърна техника. Освен това няма определена организация или институт в България, които да систематизират цялостно нещата, свързани с руския език и ги изложат пред младите хора, показвайки им, че времето, отделено за него, е една инвестиция за бъдещето.
Руският език в България има богато минало. То започва от времето на турското робство, когато стотици български младежи са се докосвали до знанието само чрез него и продължава след Освобождението през 1878 г. до края на XIX век, когато много българи получават образованието си в Русия и се подготвят за администратори във възстановената българска държава. ХХ век е променлив за България, но не и за руския език - и в най-тежките времена, когато България е била съюзник в разни блокове дори на другата страна на барикадата, руският език е бил на почит и уважение и се е изучавал у нас. Годините на тоталитаризма може да са били лоши за демокрацията, но са били добри за руския език, който се изучаваше сериозно в училище и в курсове, и ако сегашното по-старо и средно поколение имат някаква основа по руски език, то това се дължи именно на този период. В университетите се учеше главно по руски учебници не толкова по идеологически причини, колкото по практически - малка България не можеше да си позволи да превежда и издава от различни езици по 10-20 екземпляра книги за студенти и специалисти, докато Съветският съюз с огромните си мащаби издаваше. Ситуацията в това отношение днес е много по-тежка от някога - намесва се още по-сериозно икономическият проблем. Все по-често занимаващите се с наука и студентите посягат към руската книга, даваща руското и световното равнище в дадена област. За да могат младите хора да четат и ползват езика свободно, всички ценители на руския език трябва да обединят усилията си за издигане на нивото на обучението му, което е от полза за младото поколение на България.
Предпоставките за доброто бъдеще на руския език у нас са много и разнообразни. За да може то да стане реалност, са нужни основно две неща - да се покаже на младите хора защо трябва да се учи руски език, свързан с тяхното бъдеще, и компетентните органи и организации да поемат ангажимент за издигане нивото на обучението по руски език, за което трябва да се търси и руското партньорство. Първото десетилетие на XXI век ни дава увереност, че доброто минало на руския език в света, минаващо през прагматичното настояще, ще доведе до още по-доброто му бъдеще и в България.