27 Април 2024събота22:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Върви, народе...

Руски учен осветява делото на великите братя

Акад. Евгений Голубински е цяла епоха в църковно-историческата наука на Русия и голям приятел на България

/ брой: 116

автор:Кирил Момчилов

visibility 8675

"Продължителната му научно-педагогическа дейност - 50 години учен, от които 35 години професор - представлява епоха в разработката на руската църковно-историческа наука...
От края на 60-те и началото на 70-те години на ХIХ век, когато нашият църковен въпрос беше в пълния си разгар и бързо крачеше към своето разрешение, Голубински като специалист го е следил най-внимателно. Той беше един от ония истински руси, които не само напълно съчувстваха на българите в тая гигантска борба, но и дълбоко бяха убедени в правата на тяхната кауза. Затова той не се забави да им се притече на помощ, като излезе, въз основа на научните си изследвания, да покаже на някои руски държавни мъже, които се стремяха да ощетят великото дело на българския народ, че желанията на българите да имат своя собствена църковна йерархия, почиват на чисто исторически права, признати на времето си от всички източни патриаршии...
Книгата му "Краткий очерк православньIхъ церквей" (1871 г.) тогава беше, па и днес си остава, все още едничка в руската църковно-историческа литература, която разяснява истинската същност на българската църковна борба, дава насока в общественото мнение в Русия в полза на българите..."


                Проф. Васил Златарски



Може би малцина от читателите знаят, че пионер на руската медиевистика е академик Евгений Евстигнеевич Голубински (28 февруари/12 март 1834 г. - 7/20 януари 1912 г.). Той е роден в село Матвеево, Костромска губерния, в семейство на свещеник. Ученик е в Солигаличкото духовно училище, завършва средно образование в Костромската духовна семинария. Като отличник го зачисляват в Московската духовна академия, която завършва след четири години.
Още студент Голубински е впечатлен от статията на своя професор А. В. Горски "О святых Кирилле и Мефодия" и сам съставя план за изучаване на църковно-славянските жития на светите братя.
В началото на 80-те години на ХIХ век Е. Е. Голубински става известен в научните кръгове с трудовете си, посветени на историята на Руската църква. В 1878 г. е избран за член на Руското историческо общество, в 1880-а - на Киевското, а в 1882 г. става член-кореспондент на Санкт-Петербургската академия на науките, през март 1903-а - неин действителен член.
От 1884 г. Е. Е. Голубински е почетен член на Българското книжовно дружество в София заради изключителния му принос в изучаването на живота и делото на братята Кирил и Методий. За фундаменталното му изследване "Константин и Мефодий - апостолы славян" (1867) е удостоен в 1869 г. с Уваровската награда на Петербургската АН. За вдъхновението, с което е работил над своя труд, научаваме от писмото му до акад. И. И. Срезневски:
"Колкото до необходимостта от подобно пълно описание на живота на Първоучителите, по моето искрено и твърдо убеждение, те се хора, които принадлежат към най-великите славяни, за които е задължително да знаем не само какво са свършили за нас, но и как са живели".
Трудът на Голубински се състои от две обширни части: "Опит за пълно животоописание на светите Константин и Методий" и "Обзор на източниците и древните сказания".
Фундаменталното изследване на професора от Московската духовна академия Е. Е. Голубински безспорно е положило началото на руската медиевистика, дало е старт на по-нататъшните проучвания на великото дело на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сам авторът признава:
"Аз само подготвих работата за бъдещите историци; аз съм един от работниците, след когото ще тръгнат много други. Аз не смятам своята книга за истинска история; истинска история не съществува..."
Голубински е автор на повече от 70 труда по история на Руската православна църква и светите братя Кирил и Методий. Заслужава да посочим специално съчинението "Краткий очерк истории православных церквей Болгарской, Сербской и Румынской или Молдо-валашской" (1871), написано въз основа на богат документален материал.
През 1880 г. защитава докторска дисертация на тема "История Русской церкви" и получава за втори път Уваровската награда. В този труд той развенчава не една и две руски църковни легенди: за проповедта на ап. Андрей в Киев, за покръстването на княз Владимир I в Корсун, за пристигането на гръцки свещеници с гръцки книги по време на официалното покръстване на руския народ през 988-989 г. и др.
Той подчертава славянобългарския характер в християнизацията и просвещението на Киевска Русия, позовавайки се на известие от Йоакимовския летопис, според което в Киев дошли от България "учени свещеници с много книги".
За нас представлява особен интерес и актовата му реч "Святые Константин и Мефодий - первоучители славянские", която произнася на тържественото събрание на Московската духовна академия на 6 април 1885 г. Тогава православната църква отбелязва хилядолетието от смъртта на Методий.
Речта на Голубински - в обем 51 страници! - е отпечатана същата година в московската типография на М. Г. Волчанинов. В нея четем:
"По повод на различните видове обращения към братята като Свети Константин (Кирил) и Методий или Славянските първоучители и апостоли, те не са в буквален смисъл, защото не те първи са се погрижили за покръстването на славяните в християнската вяра, това е станало много преди тях. Обръщенията са по-скоро свързани със стремежа на братята да предложат надежден начин - собствена азбука, за изучаване на християнството от славяните, който да им даде възможност да извършват богослужение и да се молят на собствения си език, като напълно осъзнават светостта на молитвата".
През 1906 г. акад. Е. Е. Голубински губи напълно зрението си. Отива си на 7 януари 1912 г. Погребан е в гробището на Московската духовна академия до своя учител проф. А. В. Горски. Творчеството му е забележителен паметник на руската богословска и научна мисъл от втората половина на ХIХ век.


Факсимиле от корицата на "Святые Константинъ и Мефодий, первоучители славянски"


Кирил и Методий покръстват княз Борис
    

Светите братя

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 667

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 661

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 578

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 659

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 751

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 629

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 543

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 722

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 724

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 642

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 665

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ