Интервю
Олга Чевская:
Русия си е самодостатъчна, единствено Европа ще пострада от санкциите
Ставащото в Украйна е геноцид срещу собствения народ, казва правнучката на граф Игнатиев
/ брой: 193
Ст. н. с. Олга Николаевна Чевская е родена на 25.07.1948 година в Москва. Завършила е МГТУ "имени Баумана", работи в Център за научни изследвания на черни метали. Свързана с центъра фирма в момента изработва тръбите за "Южен поток". Има дъщеря и 3 внучета.
Чевская е правнучка на знаменития граф Игнатиев, изготвил и наложил подписването на Сан-Стефанския мирен договор. Нейната прабаба също е свързана с нашето освобождение - била е доброволка на Червения кръст в края на войната. Чевская се явява и потомка на рода на генерал Кутузов - победителят на Наполеон. В България е на почивка в Обзор, където любезно се съгласи на това интервю за ДУМА.
Интервю на Калин ЦВЕТКОВ
"Свързана съм дълбоко с вашата страна и физически, и емоционално"
"Мисля, че въпреки че е малка държава, България трябва да пази интересите си и да не следва безропотно всичко, което се каже от ЕС или от САЩ"
- Здравейте, г-жо Чевская, добре дошли отново у нас! Разбрах, че България е любимо за вас място за отдих?
- О, не само за отдих. Тук винаги съм се чувствала по-особено. Свързана съм дълбоко с вашата страна и физически, и емоционално. За мен това чувство е предавано по наследство, аз го препредадох на моите деца.
- Вашият прадядо е един от великите герои на България и на негово име признателните граждани са кръстили много улици, училища и дори село. Предполагам, знаете тези факти.
- Да, за моя прадядо граф Игнатиев е писано много. Трябва да ви кажа, че тук, в България, той е повече почитан, отколкото в Русия. Предполагам, разбирате защо. Все пак той е бил дворянин, служил е на царя... Едва в последните години някои историци започнаха да се интересуват от неговия живот и дела.
Като негова потомка тук са ме канили на тържества в негова чест. Например тези за 118-годишнината от Освобождението, в кръстеното на него училище в София преди години. Беше много мило мероприятие, което и днес си спомням с умиление. Много добри познати сме и с кмета на Граф Игнатиево - Иван Семерджиев.
- Голям ли е родът Игнатиеви?
- Да, но наследниците са пръснати по цял свят. По време на Първата световна война са емигрирали в страните от Западна Европа - Франция, Италия, Англия... Имам братовчед в Канада, с когото съм кореспондирала. Моите предци са напуснали Родината заради съветската власт - все пак те са били дворяни. Никой обаче не е бил свързан с контрареволюцията и затова не сме били подложени на гонения. Заради прадядо ми, като герой от Руско-турската война, е имало и определен респект. Граф Игнатиев обаче е бил подложен в Русия на жестоки критики заради водената от него дипломация. Не знам дали се знае, но през 1902 година, на организираните при Шипка национални тържества, той дори не е бил включен в официалната руска делегация. В България е дошъл в качеството си на председател на комитета за построяване на църковния храм в село Шипка. Официално тук на събитията е била моята прабаба, която изненадала всички присъстващи, като се облякла в рокля на санитарка, каквито са се носели по време на войната.
И до днес съм убедена, че ако договорът от Сан-Стефано не е бил ревизиран, Балканите нямаше да познаят последвалите кръвопролития. В онези години се е искало голям кураж да предложиш мирни условия, без да си ги съгласувал с царя.
За рода в Русия съм останала само аз. Семейството ми след революцията е останало в наследствено имение в с. Крупадерница. Сега то е в пределите на Украйна, където имам братовчеди. С годините там всичко е в разруха.
- Вие имате във вените синя кръв, по времето на социализма не бяхте ли дискриминирани?
- Определено не. Ние от рода не сме участвали пряко в събитията тогава, а и името на прадядо ми все пак е респектирало донякъде. Стараехме се да не говорим за произхода си. В къщи някои неща се казваха на децата само когато пораснат. Все пак се страхувахме. С фамилията Игнатиев в съветската армия е имало един генерал. По-велик човек в рода от прадядо ми обаче няма. Той е изпреварил времето, в което е живял. Имал е смелостта да взема самостоятелно нестандартни решения и да ги защитава. За това се е искало много кураж. Вече се вижда, че някогашните му критици не са били прави.
- А пазите ли като спомен вещи, документи?
- Разбира се, аз нося родов пръстен и медальон. В наследство са предавани и вещи, които са донесени от България - тъкани неща от бита. С тях дотолкова сме свикнали, че са се превърнали в част от нас. Съкровени са.
Аз затова казвам, че в България се чувствам по-особено. Мисля, че родът ни е свързан генетически с вашата страна. Това е предадено и на дъщеря ми Екатерина, която е актриса в Кукления театър на Образцов, надявам се тя да го предаде на трите ми внучки и така...
Колкото до документи, свързани с делото на граф Игнатиев - те повечето са музейни ценности и експонати. Казах ви, тук, в Русия, Игнатиеви по обясними причини не са толкова популярни.
- Предполагам, в Москва има потомци на доста дворянски родове, поддържате ли с тях връзка?
- Тук има аристократически клуб. Но неговото събиране и мероприятия по-скоро са в исторически план. Участие в политиката няма. С дипломатическа кариера е само един от нашия род - братовчед от Канада, с когото сме имали контакти.
- Да минем в съвремието, защо през последните години добрите връзки между държавите ни се изгубиха?
- България на нас винаги ни е била близка. Вижте колко руснаци летуват с удоволствие у вас, доста са и преселниците, закупили имоти. Това говори, че народите ни си остават близки. България е член на Европейския съюз и ние уважаваме това й решение. Антируските настроения и участието в санкции срещу Русия обаче е неприемливо. От това основно ще пострадате вие. Русия си е самодостатъчна и дори целият съюз не може да спре развитието й. В света има много държави, от които ще купим това, което нямаме. Вашата и на останалите европейски държави зависимост само че ще остане. Колкото по-скоро това бъде осъзнато, толкова по-добре. Трябва да се пресее, че вашите и интересите на САЩ не съвпадат. Въпрос на време е това противопоставяне да отиде в историята.
- Добре, но руснаците, като потомци на дарилите ни свобода, не се ли обиждат от мерките на държавата ни - спиране на проекта Белене, замразяването на "Южен поток", подкрепата на санкциите и т.н.
- Казах ви. От това страда и ще страда само България. Ние сме търпеливи, не се бъркаме в делата на никоя държава. Ето, аз работя във фирма, изработваща тръбите за блокирания газопровод "Южен поток". Трябва да кажа, че тук се работи по стандарти, отговарящи на изискванията не само на ЕС, но и по всяка точка на света. Т.е., ако по политически причини този проект пропадне, изработените тръби ще отидат на друг обект и ще се реализират. Приказките за агресия, вмешателство, поставяне на условия и зависимости са мит, който скоро ще рухне. Убедена съм в това.
- Значи ли, че панславизмът като идея си е отишъл безвъзвратно?
- Ох, това, което славянски държави си причиниха една на друга, е жестоко, много жестоко.
- Имате предвид събитията в Украйна?
- Украйна е нашата болка. Срам ме е само като си помисля какво си причиняват там хората. Нито Русия, нито живеещите там руснаци имат вина за случващото се. В момента в източната част на страната се извършва геноцид. Геноцид над собствения народ - избиват се деца, мирни граждани, които просто искат да живеят там, където са се родили и са домовете им. Това не са терористи, трябва всички да го разберат. На Русия умишлено се приписват какви ли не задкулисни мерки. Но ето, вижте - кой пречи на един обикновен хуманитарен конвой да стигне при нуждаещите се.
- В смисъл, че обвиненията срещу Путин в национализъм са безпочвени?
- В Русия дори и определящите се като националисти са малко и са безсилни да диктуват политиката. Русия е многонационална държава и като такава може да бъде управлявана само с уважение и зачитане достойнствата на всички етноси. Обърнете по-сериозно внимание и ще видите, че Путин по важните дела, преди да вземе решение, се среща с представителите на всички общности. Това е достойно и се уважава. Ако това не бе така, щеше ли той да бъде с толкова висок рейтинг?
- Кога да чакаме приключването на кризата?
- У нас криза няма. Мисля, че въпреки че е малка държава, България трябва да пази интересите си и да не следва безропотно всичко, което се каже от ЕС или САЩ. Жалко е да скъсаш вековни връзки заради някакви подаяния. Ама какво щеше да стане, ако това, ама какво щеше да стане, ако онова... Историята ще покаже кой е бил на правата страна. В историята няма АКО.