Румъния в навечерието на евровота

В северната ни съседка усилено се подготвят за поредния вот за Eвропарламент - 25 май. Когато се каже усилено, се подразбира пропагандната кампания на управляващи и опозиция. Що се отнася до гласоподавателите, готовността им е обект на оценки от различни социологически проучвания и отзиви на печата.
В. "Адевърул" се връща към резултатите от предишните евроизбори през 2009 г. Според тях за депутати в Европарламента тогава са гласували 27,6% от имащите право на глас румънци. За разлика от Румъния, в Латвия и Словакия тогава процентът на гласували е бил по-малък, а в Чехия по-висок, в България - 37,5, при среден за ЕС - 42,9 на сто. Вестникът прави заключение, че населението в Централна и Източна Европа не гласува масово.
Печатът дава противоречиви оценки. От една страна се изтъква, че на Запад гражданите чувстват придобивките от ЕС в техния ежедневен живот, а в Румъния, която не е в еврозоната, не усещат Европа да отговаря на основните им нужди. Някои вестници пък изтъкват, че 25 май е "сляпата неделя" - 5-ата седмица след Великден.

Междупартийните схватки

В ход е ожесточена борба между партиите и прогнозите за изборните резултати. В изявления по телевизия "Антена 3" лидерът на Социалдемократическата партия (СДП) Виктор Понта изрази оптимизъм за очакваните резултати, които ще се получат за партията от гласувалите в Румъния и от емигрантите в чужбина (главно от Италия). На евроизборите през 2009 г. партията получи най-много гласове - 30,8 процента. В подкрепа на левите сили бе подписан протокол от леви партии за създаване на Социалдемократически съюз.
От дясната опозиция активно участие вземат 3 партии. Управляващата преди Демократическо-либерална партия (ДЛП) се прости със значителен брой свои кадри, включително ръководни, които преминаха към президентското отроче - партията "Народно движение". Ръководителят на ДЛП Василе Блага заяви, че няма проблеми с президента, стига той да не злослови по адрес на партията. Същевременно бе взето решение ДЛП да води "отрицателна кампания" против партията "Народно движение".
Ожесточена антиправителствена кампания води ръководството на Националлибералната партия (НЛП). Нейният председател Крин Антонеску, бивш съпредседател на разпадналия се Социалнолиберален съюз, сипе огън и жупел срещу премиера Понта. Зам.-председателят на партията Еужен Николаеску предложи проект за искане на недоверие на правителството. Проектът, който бе изпратен до други партии, ще бъде внесен за обсъждане в парламента една седмица преди изборите.
Бившият премиер и член на ръководството на НЛП Калин Попеску-Търичану представи пред партията 2 опции преди изборите. Първо, възстановяване на предишния Социалнолиберален съюз. Второ, участие в десен опозиционен блок, който ще бъде в ръцете на президента Бъсеску. Същевременно той поиска свикване на извънреден конгрес на партията след изборите, който да обсъди "авторитаризма" на Крин Антонеску.
В. "Романия либера" постави опозицията пред алтернатива: първо, СДП и Понта може да бъдат победени само ако вдясно се появи силен ръководител (невъзможно); второ, ако фронтът срещу СДП разшири електоралната си база.

Външни подбуди

Върху сегашната предизборна кампания силно влияние оказват международните проблеми и специално събитията в Украйна. Президентът даде интервю, в което изтъква своето отношение към тези събития. Той открито обвини Русия, че искала да завладее ръкавите на Дунав, поради което "Румъния не може да бъде мост между Русия и Запада". Бъсеску предложи да бъдат формирани части от запаса, които да се готвят за военни действия. Премиерът Понта окачестви думите му като "несериозен разговор".
Тези дни на посещение във Вашингтон бе министърът на външните работи Корлъцян. В интервю пред в. "Вашингтон пост" той посочи, че "Румъния ще бъде първата страна, в която ще бъдат разположени системи за антиракетна защита", което се очаква да стане през 2015 г. Според него страната му "има нужда от създаването на постоянна военна база, която да бъде източният фланг на НАТО". По този начин се укрепвало "доверието към Румъния, Полша и балтийските страни в колективната сигурност, гарантирана от Алианса".
Няколко дни преди това на посещение в Букурещ бе генералният секретар на НАТО Расмусен. Освен по военни въпроси, посещението повлия и на предизборната обстановка. Десницата разпространи в печата лозунга "Който гласува за Понта, гласува за Путин". Редица румънски вестници се настроиха на антиправителствена вълна.
Не остана незабелязана обаче и инициативата на някои граждански организации. "Комитетът за честта на героите", "Националното сдружение на ветераните от войната" и други изпратиха поздравление до населението на Крим и Севастопол по случай завръщането им към Русия.
Ожесточена е предизборната борба както по въпроси на вътрешната политика, така и по международните проблеми. Резултатите ще бъдат и решаващи за съдбата на правителството.