Рубини: Златната треска приключи

Човекът, който предсказа кризата, излезе с нова мрачна прогноза: Цената на златото ще потъне до хиляда долара в следващите две години. Причините за това той изброява в статия за сайта Project Syndicate, цитирана от Darikfinance.

Цената на златото има тенденцията да се покачва когато има сериозни икономически, финансови и геополитически рискове в глобалната икономика. По време на глобалната криза дори сигурността на банковия депозит и държавните ценни книжа са несигурни за инвеститорите. Онези, които се притесняват от финансов Армагедон, в такъв случай, се запасяват с оръжия, консерви с храна и кюлчета със злато.

Дори и при такъв сценарий златото остава слаба инвестиция, според Рубини. В пика на глобалната криза през 2008 - 2009 година цената на златото се понижи рязко на няколко пъти. Активът, купен с ливъридж, доведе до вълна на разпродажби, тъй като всяка корекция в цената изисква от инвеститора да довнася суми по сметката или да продава. Като резултат на това се видя колко волатилен инструмент е златото в инвеститорските портфейли по време на криза.

На следващо място, златото се представя добре, когато има риск от висока инфлация, тъй като тогава неговата популярност като съхраняващо стойността на парите, нараства. Въпреки доста агресивната монетарна политика на много централни банки, последователните етапи на количествените улеснения, удвояването на ресурса и дори утрояването не доведоха до рязко покачване на инфлацията и тя остана относително ниска, с перспективи да се понижава в бъдеще.

Причината за това е проста: когато паричната база се увеличава, скоростта, с която текат парите, се забавя, банките се презапасяват с ликвидност под формата на прекомерно големи резерви. Мерките за намаление на публичния и държавния дълг водят до такъв растеж на търсенето, който е по-нисък от растежа на предлагането.
Фирмите разполагат с малка възможност да влияят на това чрез цените, тъй като има свръхкапацитети, способността на работниците да купуват е по-ниска заради високата безработица. Профсюъзите продължават да отслабват, а глобализацията води до по-евтини възможности за производство и стоки, които изискват интензивно използване на човешкия труд. С това развиващите се икономики притискат равнището на заплатите и перспективите за разкриване на работни места в напредналите икономики.

На трето място, за разлика от други активи, златото не осигурява никакъв доход. Докато ценните книжа предлагат дивидентна доходност, облигациите гарантират изплащането на купон, а жилищата предлагат възможност за доходност от наем, то при златото всичко е въпрос на оценка на актива. В момента когато глобалната икономика се възстановява останалите активи - ценните книжа и дори жилищата предлагат по-добра възвръщаемост.

Американските акции и други глобални активи значително изпревариха златото в представянето му на пазара, от рязкото поевтиняване на благородния метал през 2009-та година.

На четвърто място златото поскъпна рязко когато реалните лихвени равнища, съобразени с нивото на инфлация, започнаха да клонят към негативни стойности заради поредните вълни на програмите за количествени улеснения. Времето за покупка на злато е когато реалните приходи от парите в брой и облигациите са негативни или намаляващи. Но колкото по-позитивни са перспективите пред американската и глобалната икономика, толкова повече се върви към момента, в който Федералният резерв и другите централни банки ще потърсят изход от политиката на количествено улеснение и поддържане на лихви, близки до нулата. Това означава, че цените на имотите ще започнат да се покачват, а не обратното.

На пето място Рубини посочва, че високозадлъжнелите държави биха могли да стимулират инвеститорите да погледнат към златото, тъй като на този фон правителствените облигации започват да изглеждат малко по-рискови. Много от тези държави обаче имат значителни резерви от злато, което те могат да решат да продадат, за да намалят бремето на дълговете си. Като пример за това, Кипър, който бе обявил, че може да продаде част от златните си авоари, които възлизат на 400 млрд. евро, доведе до спад в цената на златото на световните борси с 13% през април. Страни като Италия също имат масивни златни резерви. Те биха могли да бъдат изкушени от същото.

На шесто място някои крайни консервативно настроени политици в САЩ направиха изказвания за златото, които в крайна сметка водят до обратен ефект. За тях златото е едва ли не единствената застраховка срещу риска, създаван от правителството, което посяга на частното богатство. Тези "фанатици", както ги нарича рубини, вярват също така, че връщането към златния стандарт е неизбежно и че предстои хиперинфлация. Но докато се наблюдава точно обратното, а именно спадане на инфлацията и докато златото не може да изпълнява функцията на пари, такива аргументи не са издържани, според професорът по икономика.Той припомня, че валутата изпълнява три цели - дава средство за разплащания, представлява бройна единица и съхранява стойност. Златото може да съхранява стойност, но то не е средство за разплащане. Не можете да си купите нищо от магазина срещу него.

Златото не е и бройна единица - цените на стоките и услугите не могат да бъдат обявявани в мерни единици злато.
Ето защо златото остава като реликва от времето на варварите, които няма присъща стойност и се използва масово като застраховка срещу нерационални страхове и паника.

Разбира се, всеки инвеститор трябва да има умерено количество злато в портфейла си, но останалите видове активи могат да изиграят същата роля, посочва Рубини. Освен това тези рискове - от ирационалност на пазарите - са по-ниски днес, отколкото в пика на глобалната финансова криза.

Така че ако цената на златото продължи временно да се покачва през следващите години, това ще е много волатилен процес, който ще клони към понижения със стабилизирането на глобалната икономика. Златната треска свърши, завършва Рубини в статията си за Project Syndicate.