Ров в Киркук задълбочава разделението между различните общности

Салам Фарадж
АФП



С цел защита от коли бомби, петролодобивният град Киркук в Северен Ирак прибягна до тактика от Средновековието и се огради с 53-километров ров. Ровът, чието изграждане трябва да завърши до няколко седмици, има за цел да ограничи достъпа до града с население от 900 хиляди души. Проектът предизвиква разногласия, защото задълбочава преди всичко политическото разделение между араби и кюрди в града.
"Провинциалните власти в Киркук одобриха единодушно изграждането на този ров, за да се контролира градът и да се попречи на проникването на коли бомби или на крадени коли", заявява губернаторът на провинцията Наджмедин Карим.
Ровът е дълбок 2 метра и широк 3 метра, като е подсилен от земен насип от страната на града. Ще бъдат изградени 56 наблюдателни поста, които да осигурят наблюдението. Ровът ще огражда само южните и западните части на града, които са отворени към пустинята, защото хълмовете на север и на изток пречат на достъпа.
Подобна операция беше извършена през 2006 г. в Ербил, столицата на автономната иракска провинция Кюрдистан, както и около някои зони в северния град Мосул, когато там бяха настанени американските войски.
"Ровът, изграден около Ербил, е една от основните причини за сигурността на града", твърди Хамза Хамид, говорител на общината.
Но в Киркук операцията далеч не се посреща единодушно. "Този строеж цели да изолира Киркук и да подготви връщането му на Кюрдистан", заяви наскоро Абделрахман ал Аси, лидер на арабската общност в съвета на провинцията. Според него ровът "има за цел да накара арабската общност да напусне града, за да могат кюрдите да станат господари в него".
Киркук, на 240 км северно от Багдад, е един от основните петролодобивни градове на страната. Обитаван от дълго време от кюрдска, турска и арабска общност, демографията на Киркук се промени през 80-те години, когато режимът на Саддам Хюсеин се опита да го засели предимно с араби, като им предлагаше жилища или земи. След падането на диктатора кюрдите започнаха да се завръщат, а конституцията предполага референдум, за да се реши дали градът ще се включи в автономния регион Кюрдистан. Референдумът, първоначално предвиден за 2007 г., беше отлаган многократно заради напрежението между различните общности.
"Арабите се лъжат, като мислят, че ровът е насочен директно срещу тях, защото се копае там, където живеят, в южната и западната част на града", казва губернаторът. "Проектът има за цел да служи на всички жители на града, на арабите, на турците и на кюрдите", добавя той.
"Тази мярка е по-скоро политическа, отколкото свързана със сигурността. Това по никакъв начин няма да защити Киркук", заявява от своя страна Бурхан ал Аси, друг представител на арабската общност в града. "Има други места в провинцията, които са подложени на нападения далеч по-често от Киркук", добавя той.
От няколко месеца провинцията е сцена на възобновяване на насилието. В средата на юли атентат срещу кафене в Киркук отне живота на най-малко 38 души. Арабската общност иска от федералното правителство, чието седалище в Багдад е изолирано и защитено от километри бетонни стени, да спре изграждането на рова. Но, пита губернаторът, "защо искате някой в Багдад да се противопостави, докато самото федерално правителство живее в ров, наречен "Зелена зона"?