Росен Василев - търсещ естет със страстна гражданска позиция

"Тежко и горко на твореца, който се опитва да създава изкуство, без да може да съчетае в себе си отминалата младост и настъпилата зрелост." Това е творческото кредо на един от най-лиричните български поети - Росен Василев. На 11 май той щеше да навърши 85 години, ако не ни беше напуснал през 1994-а.
Росен Василев е безшумен, нежен, лиричен творец. Поезията му е многообразие от импресии, от уловени мигове и фиксирани състояния, наситени с онази образност, която е характерна за хората с художническа наблюдателност, отбелязва Антония Атанасова в биобиблиографски очерк за поета.
Читателят трудно би открил в творчеството на поета патетичен тон, приповдигната емоционалност или страстна призивност. Той доказва твърдението, че "стилът - това е човекът". Той е човек със своя яснота и спокоен поглед върху всяка житейска или естетическа категория, при него като че ли всичко трябва да се уталожи, да настъпи "безветрието" и равновесието, за да дойде поетическият импулс и да се роди поезията. Това необходимо успокояване създава и дълбочината на поетическото творчество, допринася за общия равновесен тон в произведенията му, за да зазвучат с лекотата и интимността на честни, малки изповеди. Такава поезия печели доверието на читателя, приканва го към единение с твореца, за да се получи взаимното общуване и духовното съпричастие към един богат и емоционален духовен свят, пише още Атанасова. Със същия подход Росен Василев пристъпва и към творчеството за деца. Сериозността, доверието към малкия, уважението към човека без жизнен опит, оформят облика на творбите му, адресирани към детския свят.
Лириката на Росен Василев очертава облика на един скромен, тих, толерантен и фин човек, който защитава своя авторски и житейски идеал с етичността на честен и добросъвестен творец, верен на себе си, отстояващ възгледите си. От поемите за деца, издадени 60-те години, до последните му творби за деца и възрастни, се чувстват изграждането и самовзискателността на един търсещ естет, обобщава Антония Атанасова.
Последната книга на Росен Василев - "Несъществуващо време", издадена посмъртно, със страстната си гражданска позиция излъчва кристалното му верую на творец, силно свързан със съдбата на своя народ. В нея с целия си дух той иска този откъс от времето на България и на живота ни да не бе съществувал със своята мрачност и нищета, с жестоката си безчовечност, написа в ДУМА Христо Черняев по повод 80-ата годишнина от рождението на Росен Василев.
 
х х х
 
Светулка нося в топлите си шепи -
От мойто детство в тях блещука тя.
Как да запазя чистия й трепет,
със който ний откривахме света?
 
От вятър и от сняг ще я опазя,
ще я опазя от порой и прах...
Единствено от хорската омраза,
от хорската жестокост ме е страх.

                 Росен Василев