Росен Миланов се завръща на подиума с Радиосимфониците, солистка ще е Виолета Радомирска

Росен Миланов се завръща на диригентския подиум със Симфоничния оркестър на БНР на 6 ноември от 19 ч. в зала "България". Солистка ще е мецосопраното Виолета Радомирска. Двамата гости са започнали кариерата си в световноизвестния Детски радиохор. 
Програмата обединява три ярки произведения от първата половина на XX век - "Четири скици за голям оркестър" от Димитър Ненов, вокалния цикъл "Шехеразада" от Морис Равел и Петата симфония от Сергей Прокофиев.
Една от значимите ранни творби на Димитър Ненов, създадена през 1924-1925 г., когато той е едва на 24 години, ще е българското произведение в програмата, научи ДУМА от Николета Еленкова.
Композитор, виртуозен пианист и интелектуалец с интереси в литературата, философията, архитектурата, физиката, математиката, Ненов е и пръв музикален уредник на Радио София, с ключова роля в създаването на музикалните му състави.
Композиторът разказва, че първоначалният замисъл на "Четири скици за голям оркестър" е свързан с филмови сцени. В четирите части - "Въжделение", "Копнеж", "Гротеска" и "Танц", се преплитат влияния от късния романтизъм и европейския модернизъм, пречупени през самобитния творчески почерк и музикалното въображение на Димитър Ненов. От съзерцателната лирика през гротескните образи до динамичния танцов финал, произведението впечатлява с ярки контрасти, колоритна оркестрация и смел хармоничен език.
Поетичният свят на Морис Равел ще оживее във вокалния цикъл "Шехеразада" със солистка Виолета Радомирска. Създаден през 1903 г. по стихове на Тристан Клингзор, цикълът е вдъхновен от очарованието на Изтока и приказния свят на "Хиляда и една нощ". Равел се обръща към образа на Шехеразада още през 1898 г. с идеята за опера, от която се ражда оркестрова увертюра. Няколко години по-късно композиторът се завръща към същия поетичен свят, този път чрез човешкия глас. Трите песни - "Азия", "Омагьосаната флейта" и "Безразличният", рисуват картини на далечни земи, съкровени желания и неуловими чувства. Равел изгражда изключително фин диалог между гласа и оркестъра, използвайки прозрачни тембри, деликатни нюанси и изящни хармонии. Думите и инструменталните багри се преплитат в единно звуково цяло, а вокалната партия изисква както техническо майсторство, така и чувствителност към поетичния език и музикалната изразност на френската традиция.
Кулминацията на вечерта ще е Петата симфония от Сергей Прокофиев. Написана през лятото на 1944 г., в разгара на Втората световна война, творбата се превръща в художествено послание за силата и устойчивостта на човешкия дух. Премиерата й е на 13 януари 1945 г. в Москва под диригентството на самия композитор и се превръща в един от големите триумфи в неговата кариера. В четирите части на симфонията се разгръща мащабен музикален свят - от широките епични линии на началото през острия ритмичен пулс и характерната за Прокофиев ирония до проникновената лирика и неудържимата енергия на финала. Произведението съчетава монументален размах, драматично напрежение и усещане за жизненост и устрем.

Един от най-успешните български диригенти - Росен Миланов, e обичан и от публиката, и от музикантите. Музикален директор на Симфоничния оркестър на Кълъмбъс, Симфоничния оркестър "Шоутокуа", Симфоничния оркестър на Принстън и Фестивала на Принстън, които под негово ръководство изграждат отличната си артистична репутация. От 2003 до 2008 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР, ръководил е и Нов симфоничен оркестър, Филаделфийския оркестър и всепризнатия учебен оркестър в Ню Джърси. Работил е със симфонични оркестри и филхармонии по целия свят, както и със световноизвестни артисти. Популярен е и с успешната си работа за оперни и балетни постановки.
Виолета Радомирска е звезда на престижни европейски оперни сцени, като Миланската скала, Цюрих и Люцерн. Солистка на Детския хор на БНР, тя учи оперно пеене при Александрина Милчева в Музикалната академия. Още през първата си година там печели награда в Националния конкурс "Светослав Обретенов". Две години по-късно дебютира в Софийската опера в първата си значима роля в "Севилският бръснар" и отново печели награда на конкурса "Светослав Обретенов".
От 1999 г. живее в Цюрих, Швейцария, където в продължение на 15 години работи в различни музикални институции, а по-късно е свободен артист. През сезон 2018/2019 дебютира в Миланската скала в "Електра". Следват изяви със Софийската опера с ролите на Кармен, Амнерис ("Аида"), Олга ("Евгений Онегин"), Малика ("Лакме"), Малколм ("Жената от езерото"), Еболи ("Дон Карлос"), Ана Каренина, Полина ("Дама Пика"), както и гостувания на оркестъра на RAI, Мюнхенския радиооркестър, Симфоничния оркестър на БНР, Софийската и Плевенската филхармония.