Ромските проблеми не могат да се обвързват с Шенген

Илияна Йотова,
евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП

Бежанските потоци, френската позиция за участието ни в Шенген и ромският въпрос - кое свързва тези три, на пръв поглед твърде различни сюжети? Отговорът е как България ще изиграе картите в своя полза като защити националния интерес.
За разлика от събитията след Арабската пролет от 2011 г., Европа сякаш все още не отдава значително внимание на бежанските проблеми, свързани със ситуацията в Сирия.  Репортажите от бежанските лагери заемат все по-голямо време в новинарските емисии на българските и гръцките медии, но не са централна тема в "Евронюз" или многобройните коментарни рубрики на френските или английските медии.
Акцентът е основно върху

война или не в арабската държава

и тук-там по нещо за задаващата се нова хуманитарна катастрофа с хилядите сирийски граждани, принудени да напуснат страната си. Сирийската криза поставя за сетен път въпроса способен ли е ЕС да се справя с подобни ситуации и дали уроците от 2011 година са дали резултат. (Припомням, че в резултат на размириците в арабския свят през зимата и пролетта на 2011 година хиляди бежанци се насочиха към Стария континент.) Събитията от преди две години поставиха на изпитание за първи път от създаването на Шенгенския договор принципите на взаимно доверие и солидарност. Стигна се до много сериозно обтягане на отношенията между Франция и Италия, когато хиляди тунизийци и либийци буквално окупираха италианския остров Лампедуза, а италианските власти бързо им отвориха пътя към Франция, издавайки разрешителни за пътуване.
Засилиха се гласовете за връщане на вътрешните граници между държавите членки, ЕК поиска по-големи правомощия в Шенгенското споразумение, някои правителства, като например френското и английското, заговориха за санкции към онези страни, които не се справят с охраната на външните граници на общността.
В крайна сметка се стигна до решение за изграждане на система за ранно предупреждение за задаващи се бежански кризи, за ново законодателство за даване на убежище и промяна в шенгенските правила. На този етап обаче налице са само приетите от Европейския парламент нови текстове, предвиждащи единни разпоредби, процедури и срокове за разрешителните за убежища и основният списък от права на търсещите подслон в страните от ЕС. Тези правила трябва да станат част от националните законодателства на 28-те до края на 2015 година. Ясно е, че това съвсем не е достатъчно. Изправени сме пред

нова вълна от бежанци, само две години след Арабската пролет

Не работи нито системата за ранно предупреждение и ролята на институциите в нея, не са уредени законодателно много въпроси, свързани с пребиваване, репатриране, статут на бежанец и т.н. Всъщност единственият цялостен документ, който урежда тези въпроси, остава Конвенцията на ООН за бежанците от далечната 1951 година, която по-скоро отразява проблемите след Втората световна война, отколкото може да решава на практика нововъзникналите ситуации през ХХI век. И тъй като българското общество се раздели на две групи - за и против бежанците - трябва да се припомнят някои клаузи, които страната ни също е подписала. Например, че тези хора имат право да получат в най-кратки срокове разрешителни за пребиваване и след това имат права, както на всички чужди граждани у нас, вкл. на работа, медицинска помощ, образование за децата, жилища и т.н. Очевидно

България няма ресурс да се справи с всичко това

сега, когато на ден идват стотици нови граждани на Сирия.
По силата на Конвенцията и редица международни споразумения нито един бежанец не може да бъде върнат в страната, от която идва, ако има заплаха за своя живот и сигурност. Да не говорим, че не само България, но ЕС като цяло нямат подписани договори с много страни за реадмисия. Според годишния доклад на Европейската служба за подкрепа в областта на убежищата броят на сирийските бежанци се е увеличил с 206% спрямо 2012 година. И в това отношение ръстът в процентно отношение е най-голям в България и Полша (+ 56%) спрямо предходната година. В бежанските лагери в София и край българо-турската граница вече са настанени около 5 хиляди бежанци. Те отдавна са с изчерпан капацитет, условията за живот стават все по-непоносими. Според представителя на Агенцията на ООН за бежанците в България, Роланд Вейл, всички налични помещения са превърнати в спални, а една тоалетна се ползва от 100 човека! Обстановката е нажежена, увеличават се кражбите и престъпленията, с основание зачестяват оплакванията и притесненията на българските граждани.
На заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на ЕП изпълнителният директор на службата за убежищата на ЕС Робърт Висер ме увери, че ще подпомогнат страната ни както финансово, така и с експертна помощ. Същото уверение получих и от

дирекцията на комисар Сесилия Малстрьом

отговаряща за вътрешните работи. Българското правителство подготвя документ, с който ще се обърне не само към службата, но и към всички отговорни институции в ЕС за нуждите на България за справяне с кризата. В тази връзка в началото на октомври у нас ще пристигнат експерти, които ще определят и параметрите на помощта, включително и финансови средства.
Въпреки трудностите, страната ни продължава да изпълнява стриктно задълженията си като външна граница на ЕС. До този момент няма нито едно оплакване както за незаконни визи и разрешителни, с цел преминаване на бежанците в Шенгенското пространство, така и за незаконен трансфер на нелегални емигранти към страните от ЕС. Нямаме конфликти със съседни държави. Оценката на европейските партньори за участието ни в Шенгенската информационна система за сигурност също е висока. Това е изключително важен елемент, защото опасността от проникване на лица, свързани с престъпления и тероризъм, не е за подценяване.
На този фон повече от нелепо прозвучаха думите на френския министър на вътрешните работи Манюел Валс против влизането на България и Румъния в Шенген. Няма как да не се припомни в такъв случай, че преди две години при предишната бежанска вълна някои държави членки, включително и Франция, се оказаха доста по-неподготвени за Шенген, отколкото новите държави членки на ЕС. Стотици бежанци стояха дни наред в малкото градче Вентимиля на френско-италианската граница в очакване да преминат във Франция, но Париж категорично отказа да ги пусне. Страната беше готова дори на частично връщане на граничния контрол с Италия. Тогава и ЕК се намеси и поиска и старите членки на Шенген периодично да се проверяват доколко и как спазват шенгенските критерии. Поставянето на България и Румъния извън Шенген не решава нито един въпрос за сигурността на другите страни. Много по-ефикасна би била помощта за укрепването на външните граници с Турция или морската граница на Черно море, отколкото политическото заиграване с темата в страни като Германия и Франция. Това са само част от аргументите, които трябва да изложат българските власти при настояването пред литовското председателство на съюза за връщане на темата за шенгенското участие на двете източноевропейски държави.
Колкото и провокативно да звучи, готовността на Европа да се справя с бежанските кризи е много по-сериозен въпрос, отколкото въпроса с ромските емигранти в някои западноевропейски държави. Преекспонирането на този проблем в повечето случаи е свързан с конкретна политическа ситуация в тези страни, особено преди избори. Като страна България изпусна момента да прекърши тази тенденция още през 2010 година. При първата криза с българските роми във Франция българското правителство трябваше да има категорична позиция и да предприеме конкретни мерки срещу обвързването на Шенген с ромския въпрос. Вместо това тогавашната българска дипломация се скри, а Борисов и Цветанов заложиха на задкулисните договорки със Саркози. Резултатите от тази "няма" политика са налице. Днес ромската тема е разменна монета в политическото наддаване вътре в самата Франция. В същото време нито една страна от ЕС не може да се похвали с резултати по изпълнението на ромската стратегия на ЕК, приета преди повече от две години. Оценката е в доклада за изпълнение на националните програми за интеграция. Обвързването на ромските проблеми в Европа с шенгенскто членство няма никакво основание. На практика те могат да пътуват и сега безпрепятствено във всички европейски държави както останалите граждани. От следващата година ще могат да работят след отпадането на ограниченията за достъп до трудовите пазари на държавите членки.
   Европа е пред избори. Големи са изкушенията много европейски политици да се плъзнат по пътеката на популизма. Тук обаче е голямата роля на останалите, които могат твърдо и принципно да отстояват националните интереси в контекста на общия проект за силна Европа.