29 Март 2020неделя01:39 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Актуално

Ромите у нас живеят два пъти по-бедно от българите

Не се използват достатъчно добре европейските средства за интеграция, експерти смятат, че част от управлението на парите трябва да мине към неправителствения сектор

/ брой: 97

автор:Аида Паникян

visibility 1077

Близо двойно по-голям е делът на ромските домакинства, живеещи под линията на бедност, в сравнение със средното за страната - 21%. Всяко второ ромско домакинство пести от необходими лекарства, а всяко трето пропуска прегледи при лекар, когато има нужда. Това сочат резултати от проучване на институт "Отворено общество" и Световната банка. Те бяха съобщени вчера на дискусия на тема "България и Европейската рамка за национални ромски стратегии". В нея участваха вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, представители на държавната администрация, на Европейската комисия, Юдит Ланг, посланик на Унгария у нас, и на ромски граждански организации. Те обсъждаха конкретни стъпки за извеждане на процеса на интеграция на ромската общност като приоритет в стратегически документи - Национална програма за реформи, и участието на ромски представители в процеса на планиране при изпълнението на оперативните програми до 2013 г., както и Национална стратегическа референтна рамка и оперативни програми за новия програмен период до 2020 г.
Образование, здравно обслужване и жилищно устройване са трите основни стълба, които трябва да залегнат в националните стратегии на страните членки на ЕС, заяви по време на своето изказване Доминик Бе, представител на ЕК от Главна дирекция "Заетост, социална работа и равни възможности".  По думите му, до момента не се използват достатъчно европейските средства за ромска интеграция. ЕК предлага да се внесат изменения в оперативните програми и да се предвидят целенасочени средства, да се увеличи административният капацитет на държавите и бенефициентите, а част от управлението на парите да мине и към неправителствените организации. ЕК ще предложи нови инициативи, ще се разработи и кризисна карта, за да се види къде са най-острите проблеми на ромите.


Мария Методиева:
Личният пример може много да помогне
Най-много инвестиции за съживяване на пазара на труда и осигуряване на заетост са нужни в Северозападна и Североизточна България, казва експертката

Снимка Мариета ТОМОВА

Мария Методиева е магистър по публична администрация. От 5 години е директор на програма "Рома" в "Отворено общество". Има специализации в САЩ и Унгария за жилищната политика за ромите в Европа и за интегриране на информационните технологии в дейностите на неправителствения сектор.

- Г-жо Методиева, при разработване на стратегия в България има ли приоритетни региони, към които трябва да бъдат насочени спешно специфични политики по отношение на ромите?
- Да, има. Един от най-големите с най-сериозни проблеми е Северозападният, където има голям брой ромско население, а нивото на безработица е много високо заради слабото развитие на икономиката. Другият регион е Североизточният. Това са двата района, в които трябва да бъдат насочени сериозни инвестиции в следващите 10-20 години с пари от структурните фондове и от националния бюджет. Само така може хората, които живеят там - не само роми, да имат възможност да работят. Основният проблем е липсата на възможност за заетост. Ако работят, ще могат да изхранват семействата си.
- Как стига до ромите на улицата всичко това, за което се говори на този и на други подобни форуми?
- За съжаление това е най-трудният мост, който може да се осъществи. Защото нещата, които се случват на такива срещи на такова ниво, определено включват представители на ромската общност, които вярваме, че трябва да предадат посланието "надолу". Смятаме, че хора от ромските неправителствени организации, които работят по места, предават посланията от тези национални срещи и информират хората за случващото се на национално ниво.
- Вие самата на кого и по какъв начин предавате тези послания?
- Имам семейство, имам родители, приятели, и всички те живеят в квартали с компактно ромско население. Когато се виждам с тях, разказвам какво се случва в национален мащаб.
- Какъв е ефектът?
- Те не вярват на това, което им се говори.
- Защо?
- В крайна сметка те са без работа, нямат възможност да пращат децата си в елитни училища, живеят в къщи, които не са законни... Така, както и един българин или турчин в същото такова положение няма да ми повярва.
- Какво може да накара болшинството роми да учат, да работят?
- През последните 20 години се създадоха поне две поколения от млади хора, които растат в среда на изключителна бедност и на маргинализираност. Това създава предпоставки и следващите поколения да живеят в тези тесни рамки. Преди годините на прехода процентът на интегрирани роми с високо образование беше изключително голям, а това беше нещо много позитивно.
- Какъв е сега пътят към интеграцията на децата и внуците на онези роми отпреди 20 години?
- Едно от нещата е всички тези образовани хора, които виждате тук, преди всичко да служат за пример на общността си. Защото има много млади роми с висше образование, които имат добра работа, имат и добри доходи. Ние, работещите по тези проекти, можем да съдействаме на правителството и на гражданските организации да намерят правилния подход и да мотивират младите хора, които живеят в такава среда, да излязат вън от нея.
- Сами - без съдействието на държавата, на правителството, ще се справят ли неправителствените организации?
- Не, не. Трябва всички да участваме в процеса, като се започне от самите роми. Това е най-важното. След това идва ред на местните институции, училищата... учителите, които са основен двигател и фактор (освен родителите), децата да бъдат мотивирани да посещават училище. И да стигнем до националното ниво, където трябва да има ясна визия как се адресират основни проблеми на всички уязвими групи. Но такава визия няма.
- Значи вие оставате сами да работите?
- За съжаление, в голяма степен е така. Но хората, които смятат, че само държавата трябва да прави нещо, са загубени в превода. Нещата трябва да се случват, включвайки всички българи в гражданското общество. Не ми се иска да стигаме до крайностите, които ще се случват идната седмица, когато ще се организират протести срещу циганизацията в България. Изобщо не искам да допусна, че българското общество толкова се е променило за 20 години, че не вярва в своята етническа толерантност, такава, каквато тя е позната в Европа и в целия свят.

Всеки пети на пазара на труда е от ромски произход

Всеки пети нов участник на пазара на труда в България и Румъния е от ромски произход. Това показват данните от проучване на Световната банка. Според изводите му пълната интеграция на ромите може да допринесе с около 0,5 млрд. евро годишно за икономиките на някои държави чрез подобряване на производителността, намаляване на социалните разходи и повишаване на постъпленията от данъци.

Европейската общност сериозно се зае с програми и стратегии

ЕК предложи в началото на април Европейска рамка за национални стратегии за интегриране на ромите. Смята се, че тя ще е полезна за направляване на националните политики за ромите и за мобилизиране на финансови средства на ниво ЕС в подкрепа на усилията за приобщаване. Рамката е структурирана около четири стълба: достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. Държавите членки следва да определят отделни национални цели за интегриране на ромите в зависимост от броя на ромското население на тяхната територия и от положението, в което се намира това население.
До края на 2011 г. всяка страна член на ЕС трябва да представи национална стратегия за ромите и да уточни как ще допринесе за постигане на европейските цели.
ЕК иска да въведе стабилен механизъм за мониторинг за измерване на резултатите. Агенцията на ЕС за основните права ще играе първостепенна роля, като събира данни за социалното и икономическото положение на ромите в сътрудничество с други организации.
Всяка държава член на ЕС трябва да определи национален орган за контакт за управление, мониторинг и докладване на изпълнението на своите национални стратегии за интегриране на ромите. ЕК ще докладва всяка година за напредъка, постигнат в държавите членки.
ЕК предлага решения, за да гарантира, че средствата от ЕС, с които може да се помогне за интеграцията на ромите, се използват по-ефективно. Комисията приканва държавите членки да изменят своите оперативни програми, съфинансирани от структурните фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да окажат по-добра подкрепа за проектите, предназначени за ромите.
Какви пари са дадени до момента в нашата страна за интеграция на ромите, малцина са в състояние да отговорят. Държавните институции дават толкова малко, че навярно им е неудобно да оповестяват публично. Частните донори очевидно не са заинтересовани да дават голяма гласност на дадените средства. През 2008 г. бяха договорени 40 млн. долара заем от Световната банка за проект "Социално включване", чиято цел е да подпомогне семействата с деца до 7 г. Стана ясно също, че в Оперативната програма "Развитие на ресурси" има нарочна глава, посветена на ромската интеграция. Според експертите, в структурните фондове има голям ресурс за подпомагане интеграцията на ромите.


 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ