Ромите - изкупителни жертви

Един от големите ни проблеми през последните години е, че не можем да реализираме адекватна интеграционна политика за ромите в България. Липсват ни и тъй необходимите търпимост и толерантност. Нямаме дългосрочно виждане за развитието на процесите и много често, както показва и конкретният случай във Варна (стр. 2), търсим изкупителна жертва на собствените си неудачи и неуредици.
Неприятната ситуация с ромите, които Франция ни "връща", трябва да използваме за реални обществени дебати по проблемите на интеграцията на етносите и да погледнем нещата в дълбочина. Ние сме застаряваща нация, а сред ромското население има огромен ресурс, който не успяваме да използваме. Първо и най-важно е да дадем на ромските деца адекватно образование. Решим ли този проблем, много други въпроси ще отпаднат от само себе си.
Омразата към различните - в случая към ромите, подхранват някои политически партии, участващи в управлението в момента. Та "Атака" тръгна нагоре след случаи на конфликти между българи и роми! Ако искаме да обърнем тези тенденции обаче, трябва да бъдем отговорни - първо към себе си, а не да търсим оправдание някъде другаде. И да гледаме на ромите в България не като на тежест и бреме, което трябва да търпим, а да ги приемем като равностойни и равноправни граждани. Те са реалната възможност държавата ни да си гарантира необходимата работна сила.
Не можем да очакваме мнозинството от тези хора да получат висше образование и да станат висококвалифицирана работна сила, но адекватно образование и грамотност могат да им позволят да намерят работа, за да издържат семействата си, да отглеждат деца, да им дадат образование.
Активното им включване на пазара на труда пък ще даде възможност държавата ни да си осигури така необходимата й работна сила. В кризата позабравихме този проблем, тя върна обратно тенденцията, но няма вечно да сме в криза и скоро пак ще се усети липсата на български работници.
Нетърпимостта и соченето с пръст на различния не е проблем на всички българи, но има елементи, при които това е неизбежно. Въпросът е каква е обществената реакция и ние кого виним? "Върнатите" от Франция роми, или обществената негативна оценка към таксиметровия шофьор, набедил невинни в кражба. Не е лесна за ромите тази промяна и не е без значение как сега ги посрещаме тук - в родината им.
Друг е въпросът, че правителството реагира неадекватно на решението на Франция - никаква реакция нямаше, нито контакт с френските власти, нито подготовка за посрещането на тези български граждани. Не са голям брой, слава богу, но ние показваме, че в така ситуация не успяваме като правителство, пък и като нация, да реагираме адекватно. Защото е по-лесно да търсим изкупителна жертва. Докога?