Роман за силата на любовта и човешкия дух

"Ето затова се навеждам толкова от прозореца към Блок 10, където е тя. Ето затова нейната ръка стиска толкова силно телената мрежа на прозореца й. Ето затова тя обляга глава на дървената рамка. За да не угасне стремежът й към мен, да не угасне копнежът ни към онези обвити в мъгла сини планини..."

Доколкото е известно, "Последна спирка Аушвиц" (изд. "Сиела", превод Христо Димитров, дизайнер на корицата Фиделия Косева) е единственият мемоар, написан в лагера на смъртта. Авторът Еди де Винд е лекар, изпратен на гибел с любимата му Фридел, а любовта е единствената им опора срещу нацистките зверства. През погледа на Де Винд лагерът оживява такъв, какъвто е бил - най-близкото до ада място на земята, но дори там доброто и надеждата продължават да цъфтят и да носят утеха.

"Описанията на Де Винд на хората и преживяванията им в Аушвиц - на затворниците, на охраната, на оградите, на храната, на татуировките, на душовете и на касапницата - предлагат дълбоко вникване в един човек, който е бил наблюдателен, докато го наблюдават, и който вероятно без дори да има намерение, е съхранил спомените си за момента, когато думите ще победят нацистите, когато техните престъпления е трябвало да бъдат извадени на показ, за да не се допуска да се случат отново", отбелязва Джон Бойн, автор на романа "Момчето с раираната пижама".

Издаден веднага след войната, мемоарът на холандския лекар Еди де Винд остава незабелязан извън средите на малцината оцелели. Но сега излиза едновременно на над 80 езика по целия свят като едно от най-въздействащите свидетелства за силата на любовта и човешкия дух.