Роман за най-доброто и най-лошото в човешката природа

Пиер Льометр (род. 1951 г.) е френски писател и сценарист, известен с криминалните си бестселъри и социални трилъри, които се радват на голям читателски интерес. Произведенията му са преведени на 30 езика. За свои учители смята писатели като Брет Ийстън Елис и Джеймс Елрой. През 2013 г. романът "Ще се видим там горе" му носи "Гонкур", както и Наградата за предпочитания от книжарите роман, Наградата за най-добрия френски роман за годината от сп. "Лир", Наградата на "Франс телевизион", италианската литературна награда "Рафаело Бриньети" и още няколко приза - общо девет. Символичната декоративна кама му беше връчена за "Алекс" - трескаво психологическо разследване с плътни образи и непредвидима развръзка. В творчеството на Льометр съспенсът и интригата съжителстват гладко със социалната критика и фините екзистенциални наблюдения.

"Това не е поредният роман за Голямата война, а текст за меркантилното следвоенно време, в което се смесва една необикновена романтична история с далеч не блестящата реалност", пише критиката за удостоения с "Гонкур" роман "Ще се видим там горе" от Пиер Льометр (излиза на български от "Колибри" в превод на Росица Ташева). Този роман не е криминале, не е хорър трилър, а истинско произведение на високата литература, което завладява с антивоенния си плам, със социалната си критика, но и с оригиналния си език, със сдържания хумор - и с уникалната способност на автора да държи в напрежение като в най-напрегнатите си сюжети.
Трима герои след края на Първата световна война - Едуар Перикур, талантлив художник и син на богат баща, който го отхвърля заради неговата хомосекуалност, Албер Маяр, параноичен скромен счетоводител, способен на голямо приятелство, и лейтенант Анри д'Олне Прадел, кариерист, способен на убийство, каквото и извършва, за да постигне целите си. След примирието едва оживелият Албер и тежко раненият Едуар с мъка свързват двата края в Париж. За да оцелеят, те организират гениална измама - продават несъществуващи проекти за паметници на всички, които искат да почетат паметта на загиналите във войната. Прадел пък, за да забогатее и направи ремонт на наследственото си имение, се възползва от държавните поръчки, за да пренася разпръснатите по полето мощи на войниците в държавни гробища, като при случай пълни ковчезите с пръст и дори с костите на германски войници. Съдбите на тримата се преплитат, а покрай тях се появяват образите на сестрата и бащата на Едуар, на чаровното момиченце Луиз, на любимата на Албер...