Роден, не чужд ум

Срещу глобалния пакт на ООН за миграцията се обявиха водещи претенденти за поста на Ангела Меркел начело на Християндемократическия съюз (ХДС). Тези претенденти, както и цялата партия ХДС, са от една "кръвна група" с Бойко Борисов и ГЕРБ. Те са и бъдещите политически ментори на нашите малко пишман християндемократи. Та дали учениците ще чуят учителя си? Защото виждаме, че ГЕРБ или се лутат, или шикалкавят, или не могат сами да вземат решение за пакта, който ще се обсъжда на световен форум идния месец в мароканския град Маракеш.

По принцип въпросът с учителя и ученика не би трябвало да стои. Ако Борисов и ГЕРБ носят български глави на раменете си, трябваше отдавна да отхвърлят подготвяния договор. Първо, България е в демографска катастрофа, която обрича българския етнос на малцинство след средата на века. Заселването у нас на чужденци, пък били те и "климатични мигранти", особено ако са с друга религия и мироглед, може да се окаже последният пирон в ковчега на българския род. Второ, според пакта страната ни ще трябва да се грижи за работата, здравето, жилищата, осигуровките на пришълците от Африка и Азия. У нас 70% от населението живее в риск от бедност, ама за тия негови неща никой не се грижи, а от неговия джоб ще се взимат пари и за преселниците от други ширини. ООН може и да праща пари за преселниците, но дали те ще стигат, а в сила ще остане заплахата от демографската смърт на българите. И трето, откъде накъде ние, българите, ще плащаме за грешките на "големите братя". "Климатичните мигранти" са историческа последица от колониалното ограбване на Африка и сега Западът иска да изкупи частично вината си с един такъв пакт. Сегашната пък мигрантска криза бе предизвикана от късогледата и догматична политика на водещите западни държави спрямо Сирия и Либия. Ами да си плащат те за грешките.

Борисов и ГЕРБ обаче носят не български, а чужди глави (немски, брюкселски, американски) - доказателствата са "Белене", "Южен поток", Сирия. Е, няма ли поне веднаж да сменят тези глави с родни и да се вслушат в посланията от Берлин, които не поставят нацията ни в риск.