Робски комплекс

"Няма роби там, където няма господари!". Някои приписват този афоризъм на Ботев. Доста време той можеше да се прочете върху една от стените на Народната библиотека, докато не се намери нечия предвидлива ръка, която да го изтрие. 
Дали сентенцията принадлежи на Ботев е трудно да се каже, но в началото на XXI век като че ли продължаваме да робуваме на пословичното българско овчедушие, наследено от петвековното турско "присъствие"; да се отнасяме с поразителна небрежност към историческата си памет; снобски да подражаваме на културните "образци", с които ни залива отвред манифактурата на попарта; да се захласваме по разните "сапунки" и реалити шоута; да немеем пред скандалните "разкрития" на нароилите се като гъби след дъжд жълти издания и изданийца; да крещим "Осанна!", когато заметим как разпъват на кръст някой грешник; да се опияняваме от завист, щом разберем, че съседът ни е "забогатял", като си е сменил дограмата.
Изглежда малко ни е било не само турското "присъствие", но и раболепното "послушание" от времето на Тато, щом днес можем да се хващаме на лъжите и номерата на неговия бодигард. Той ни строял магистрали; спасявал ни от престъпността; откривал ни спортни зали и футболни игрища; отървавал ни от бедността...
Като е тъй, защо бедните са по-бедни, а гладните по-гладни, богатите по-богати? Нямащите-  повече нямащи, имащите - повече имащи? И още - в днешните мизерни времена кой продава банки, а кой чушки и домати на Кирковския пазар? И най-важното - на каква цена?... Нали, глупако? - както би запитал някой си Наом Чомски. А пък Ботев, ако не е написал това за робите и господарите, сто на сто някога го е казал.