Роботи или робовладелци?

Николай Николов

Ще изядат ли технологиите хората? За добро или зло стана така, че вече сме непотребни за компютрите - на тях не им трябват нашите мозъци. Лошото е, че в настъпващите нови времена сме заплашени да станем излишни за целия свят. 

Промишлеността не е това, което беше преди 20-ина години. Заради автоматизацията се изменят принципите за организиране, изпълнение и контролиране на работните процеси. Ако по-рано в цеховете използвахме машините, сега умните механизми общуват помежду си, само от време на време ги наглеждат техници в костюми. И трудовият пазар се преобразява. Появяват се нови професии, а традиционни изчезват. Намаляват дейностите, с които могат да се справят хора без образование и квалификация. Самостоятелните устройства в заводите изискват минимални разходи за енергия и поддръжка. И нещо важно - не им трябва заплата... Работниците и служителите, които са запазили местата си, получават по-ниски надници, въпреки че смените им се удължават. Според прогнози на Международния валутен фонд доходите на трудещите се може да паднат с 26-56%, заради новата промишлена революция. 

Прогресът води до ръст на производителността на труда и БВП, ала заради него нараства социалното неравенство. Разширява се пропастта между капиталистите и работещите. А също - между квалифицираните и неквалифицираните кадри. Някои изследователи предричат, че внедряването на автоматизирани системи в промишлеността в световен мащаб ще предизвика уволняването на 400-800 млн. души до 2030 г. Съществува опасност от разделянето на обществото на касти: олигарси, обслужващ персонал и безработни. 

Като стане дума за научно-техническо развитие, се сещам за Стоян от нашата бригада. При нас той дойде от Завода за електронна апаратура - по онова време сред най-модерните в Източна Европа, даващ прехрана на мнозина от града. Когато разказваше за последните си дни там, колегата псуваше на всяка дума. Новоназначеният началник - приватизатор, решил да продаде цялото оборудване за старо желязо. Не искаш да демонтираш машините - отивай си у дома, други ще я свършат тази работа! С брадви секли кабелите на японските стругове с цифрово програмно управление. Накрая, естествено, всички служители били уволнени. След няколко месеца закриха и нашето предприятие. 

Ние отдавна тлеем в бъдещето, което вероятно очаква мнозина европейци. Изпреварихме всички, отъпкахме пряка, чисто българска пътечка. Технологичната революция не е въпрос на частна инициатива. Тя може да успее единствено, ако държавата и бизнесът подготвят съвместна програма за развитие и я изпълнят. За подобни стъпки обаче ни липсват важни неща:

- Образованието и интелектуалното равнище на обществото се влошават постоянно. 

- Не разработваме собствени технологии. 

- Грешна е тезата, че с нископлатения труд на работниците и служителите у нас може да се привличат чужди производители. Защитаващите я работодатели и политици на практика узаконяват робството.

- Зависими сме от чуждите инвестиции и от парите по програмите на ЕС. Пристрастяването към лесните пари вреди на развитието на икономиката, способства за разрастването на бюрокрацията и преплитането на едрия капитал с управлението. 

Как чудесата на науката и техниката да бъдат приложени в интерес на хората? Всъщност социолозите, теолозите и всякакви мъдри хора също би трябвало да изкажат идеите си, защото дори във века на компютрите и голямото потребление са нужни вяра и морал. Но това е тема за друг разговор. За нас е важно първо да решим участта си: към роботите ли да продължим, или да ситним зад робовладелците? 

Вероятно всичко щеше да е неимоверно по-лесно, ако навремето не бяхме насекли кабелите на японските стругове... Беше нужно само да изгоним мутрите и мошениците от управлението.