Робите на ХХI век

Росио Галван
в. "Мундо"


Те пристигат в Тайланд в търсене на по-добър живот от съседните по-бедни страни като Бирма например. Обещават им достойна работа, добра заплата, светло бъдеще. С пристигането им обаче ги заключват на риболовен траулер като роби. Станали пленници в плаващия затвор, те са принудени да работят по 20 часа на ден при нечовешки условия. Който издържи, остава жив, а който не - отива зад борда да храни акулите. Свидетели няма. Никой не чува виковете им. Това е трагедията на робите на XXI век.
15 бирмански рибари, жертви на търговци на роби, нечовешка експлоатация и мъчения са успели да избягат. Най-младият сред тях е на 16 години. "Опитвахме се да избягаме, но започнаха да ни бият. Приятелят ми го биха, докато припадна", разказва 18-годишният Тан Шве. В доклада на британската неправителствена организация Environmental Justice Foundation се споменава за търговия с хора и се изброяват много факти за нарушения на човешките права в риболовната промишленост на Тайланд. Според данни на Фонда Raks Thai до 200 000 нелегални имигранти, повечето от Бирма, Лаос и Камбоджа, работят на тайландски морски съдове. "Много се изплаших, когато видях кораба, защото съм слушал разкази за хора, продадени в робство. Това беше толкова ужасно, че исках да се хвърля в морето", разказва една от жертвите. Екипажите на тези кораби-затвори нямат милост и могат да пребият до смърт робите, които вече не са в състояние да работят, или просто да им пуснат един куршум в челото, ако проявят и най-малкото неподчинение.
Дългите периоди в морето, липсата на какъвто и да е надзор и съучастничеството на местната полиция значително усложнява борбата на тайландското правителство срещу търговията с хора в риболовния отрасъл. "Връзките с местната полиция са очевидни. Ко Мийо ни принуждаваше да работим и на каучукова плантация, принадлежаща на началника на полицията", разказва 46-годишният Хин Зав, който е бил роб на кораб, плаващ под тайландски флаг.
Търговията с хора в света засяга 27 млн. души. Тайланд е една от страните, които страдат най-много от тази социална язва. В доклад за търговията с хора, подготвен от Държавния департамент на САЩ през 2012 г., се признава, че "Тайланд е дестинация за изпращане и транзит на мъже, жени и деца, които принудително се трудят и са обект на сексуално робство". В същия доклад се твърди, че "значителна част от хората, продавани в робство в Тайланд, се използват като работна сила в риболовния отрасъл". Въпреки тези изводи САЩ отбелязват в доклада си "значителните усилия на правителството на Тайланд за защита на хората, станали жертви на търговци на роби". Не е такова мнението на неправителствената организация Environmental Justice Foundation и значителна част на европейския риболовен отрасъл, които настояват тайландското правителство да подпише Конвенцията за труда на моряците (№ 188) на Международната организация на труда, която е определила единни международни норми, регламентиращи условията на труд в морето.
Според данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) Тайланд е на трето място по износ на риба, а огромната му риболовна промишленост, гарантираща заетостта на 650 000 души, се нуждае от още работна сила. При равнище на безработицата от 0,5% (по данни от декември 2012 година) Тайланд търси работна сила в бедните съседни страни, за да си гарантира непрекъснат растеж на риболовния отрасъл. Имигрантите вече са 10% от рибарите, а повечето сред тях са бирманци. Незначителните или нулевите разходи за заплащане на труда на рибарите оказват влияние на цената на тайландската риба и морските продукти, които са значително по-евтини, отколкото на европейските им конкуренти. Най-ужасно според Environmental Justice Foundation е, че рибата и морските продукти, уловени от тези роби, могат да попаднат на нашата трапеза. Британската неправителствена организация твърди, че разполага с неопровержими доказателства, че 15 бивши роби са работили за тайландски търговец на оръжие, който е собственик на 30 кораба от този тип, и продава улова си на две компании, които имат сертификат от Еврокомисията за право да изнася в Европа.
Междувременно Еврокомисията в Брюксел вече е започнала преговори по подписването на двустранно търговско споразумение с Тайланд за отмяна на действащите мита, които са от 20,5 до 24 на сто. Това ще доведе до дъмпинг, накърняващ интересите на европейските компании, които спазват действащите норми и правата на човека, защото е невъзможно да се конкурираш с робството. След САЩ Европа е най-големият вносител на тайландски морски продукти и риба. Отмяната на митата ще нанесе несметни щети на риболовния отрасъл на Испания, която е на второ място в света (именно след Тайланд) по производство на консерви от риба тон. Този отрасъл е една от главните движещи сили на икономиката в Галисия, а освен това осигурява 15 000 работни места, които сега са застрашени.
При разследването, направено от Environmental Justice Foundation, нейните сътрудници са анкетирали 15 бивши роби, които са имали смелостта да разкажат за всичко преживяно. Те заявили, че правят това заради хората, чиито викове от болка се губят в морето...