Риза за бедния, бълха от богатия

Покрай бедствията и трагедията, сполетели с. Бисер и останалите селища в страната, станахме свидетели на какви ли не случаи и случки - примери на трогателна човечност и искрено милосърдие, на безкористно съчувствие. И не само... Видяхме как бедни отделят и от залъка си, за да помогнат с нещо на пострадалите; да им изпратят най-насъщни неща, включително топли дрехи, за да не студуват през ледената зима.
Видяхме още как премиерът заведе целия кабинет "на място", за да засвидетелства своята "грижа" за бедстващите. Така или иначе българската държава е длъжна да помогне на пострадалите, да отдели средства от бюджета, от парите на данъкоплатците; да поиска и от европейските фондове, но да подкрепи изпадналите в беда. Иначе защо ни е и кому е нужна държава, която няма да си мръдне пръста и ще бъде безхаберна към болките и страданията на хората?
Но не за това става реч, а за нещо друго. Тези дни родните ни медии огласиха топ-новината, че броят на "депозитните милионери" у нас за една година се е увеличил с 99 и че богатите държат в банките над 1,3 млрд. лева! Значи противно на мнението за последствията от "лошата криза" бедните са станали по-бедни, а богатите още по-богати.
 Но след като е така, да се е разчуло, че някой от богаташите си е развързал кесията и дарил своята лепта за бедстващите ни сънародници.  А то иначе могат да се бръкнат (бълха ги ухапала) и Валентин Златев, и Иво Прокопиев, и Васил Божков, и Петя Славова, и Христо Ковачки, и Огнян Донев, и Цветан Василев, и Краси Гергов, и Цветелина Бориславова, и братя Бобокови ...(да не ги изреждаме по списък!). А пък защо не и някои управленци-милионери като Росен Плевнелиев и Вежди Рашидов или "стохилядници" като Бойко Борисов, Цветан Цветанов?... 
Тонове глупости са се изписали в Българско за така нареченото "гражданско общество". Ами щом сме стигнали до него, хайде да го направим и да поискаме от богатите да помогнат на бедстващите с по някоя и друга хилядарка. А то за тях наистина ще е все едно като бълха да ги e ухапала! Ще кажете, ама други са времената и хората са други. Едно е да живееш в Турско, друго е да си гражданин на Европа (!). Едно са братя Евлоги и Христо Георгиеви, съвсем друго братя Бобокови. Едно е днес да си беден и да си дадеш ризата на ближния, друго е да си богат и да нямаш какво да му дадеш...