05 Декември 2022понеделник19:08 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С. Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С.

Рискована игра без силни козове

Киев продължава да се лута в търсене на успешната линия

/ брой: 248

автор:Петър Бочуков

visibility 1354

Европейският съюз очевидно не налучква верния път в отношенията си с Украйна. Същото се отнася и за партньорите му в Киев, които залагат на непродуктивна тактика в една заплетена игра със Запада и с Русия в търсене на изгода на всяка цена. Всекидневието предлага много примери, потвърждаващи това. Само преди десетина дни Брюксел прекъсна диалога си с Киев, като отложи подписването на важното споразумение за асоциирано членство на Украйна в ЕС. Лавиращият не достатъчно ловко президент Виктор Янукович бе стегнал куфарите за официална визита в европейската столица по покана на нейните лидери. Но те, изправни пред дълбоката финансова бездна, без характерната им дипломатичност и в прав текст му съобщиха, че не е желан гост. Причината далеч не бе ангажираността им в търсене на изход от гръцката криза, която можеше да срути еврото. Те ясно и категорично обявиха, че оценяват присъдата от седем години затвор, издадена от украински съд срещу бившата министър-председателка Юлия Тимошенко за "политически мотивирана" и отново апелираха за "човешките права и независимостта на съдебните власти". Москва също изрази неудовлетвореност от присъдата, но я окачестви като "вътрешна работа на Украйна". И на фона на напрегнатите отношения между Брюксел и Киев не предприе наказателни мерки, а продължи трудния диалог за газта и за проектирания Митнически съюз, в който членуват само Русия, Беларус и Казахстан. И така вместо за Брюксел Янукович се отправи за Донецк - за среща с русккия си колега Медведев.
В сегашният момент, както твърди бившият шеф на Националната банка на Украйна, а сега вицепремиер Сергей Тигипко, позицията на Евросъюза не оставя на Киев големи възможности за избор и страната може да предприеме курс на сближаване с Русия и включване в Митническия съюз. Правителството обаче продължава да няма категорична позиция. Причината - украинското общество е раздвоено. Откакто е независима, Украйна търси своята идентичност, своето национално самосъзнание и още не може да го намери. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. между Русия и Украйна се нароиха много и сериозни проблеми: базата на руския Черноморски флот в Крим, зависимостта на Украйна от руските суровини и енергийни източници, кавгите за цените на синьото гориво, комуникациите за и от Западна Европа, общото културно наследство, общия исторически опит...Такава бе атмосферата още от времето на Кравчук и Кучма, в която започна "оранжевата революция", задълбочила драматичната раздяла и очертала нов път на Украйна, ориентирайки я изцяло на Запад и заедно с това загърбвайки решаващи фактори, включително и този за рузкоезичната част от населението и за взаимната икономическа зависимост. Но в условията на дълбоката криза, в която Украйна живее от няколко години, "оранжевият модел" се провали. Щедрите обещания за помощи и бръз преход към благоденствие се оказаха илюзорни. Това развитие доведе до началото на нов старт на отношенията с големия северен съсед, който не промени много. С новото ръководство на Украйна бе подписан договор за удължаване срока на арендата за базата на Черноморския флот до 2042 г. и баха намалени значително цените на природния газ, продаван от Русия на Украйна.
Влюбените някога в цветните революции западни медии в коментарите си за Украйна днес не звучат оптимистично. Тези дни например лондонският "Таймс" писа, че Кремъл запълва вакуума, възникнал от равнодушието на САЩ и некомпетентността на Европейския съюз в отношенията му с Украйна. Всъщност нещата не стоят точно така. Двойствената и често е нелогична политика на Киев го кара често да сменя посоките. През фивруари миналата година, малко след като бе избран за президент, Виктор Янукович направи първите си корекции по най-болезнените теми на отношенията с Москва. Тогава той заяви, че въпросът за приемането на Украйна в НАТО не стои на дневен ред. Няколко седмици по-късно Янукович закри междуведомствената комисия за подготовка на страната за членство в НАТО, както и националния център за евроинтеграция. А през юни Върховната Рада прие закон за основните насоки във външната политика, с който бе затвърден отказът от бъдещо членство в НАТО. Програмите за сътрудниччество с Алианса обаче останаха непокътнати, а през декември бе създадена комисия по въпросите, свързани с партньорството с НАТО. Така се стигна до съвместните украинско-американски военни маневри през юни под кодовото название "Морски бриз-2011".
Непоследователна и противоречива е и "езиковата политика" на Янукович. По време на предизборнаата си кампания той твърдеше, че е привърженик на формулата "една страна - два езика" - утвърждаването със закон на руския като втори държавен език и като официален в районите с компактни маси руско население.  През юли руският получи статут на официален само при съдебното производство, но до този момент законопроектът за статута на езиците в Украйна не е приет.
Независимо че визитата на Янукович в Брюксел беше отложена, тя не е отменена. И вероятно в края на годината в Киев ще се състои среща на високо равнище Украйна-ЕС, която може да сложи край на преговорния процес и да бъде подписано споразумението за асоциирано членство на страната в ЕС. Неодавна в телевизионно интервю Янукович заяви, че в споразумението за асоциирано членство трябва да бъде отразена перспективата на Украйна за приеманеето й в ЕС. "Създава се впечатление - заяви той, че ние молим като бедни роднини, но не ни пускат да влезем. Няма да приема партньорските ни права да бъдат нарушени. Трябва ни сделка изгодна за нас." В Брюксел обаче не поемат никакви задължения, защото има немалко европейски страни, които са против разширяването на съюза. Янукович припомня в същото интервю, че на форума "Източно партньорство" във Варшава е настоявал за ясен отговор за перспективата на Украйна да членува в ЕС. Отговор обаче не е получил. Остава да видим как ще се развият отношенията с Москва, независимо от това дали Юлия Тимошенко ще излезе на свобода или не. Янукович, който бе подкрепян от Русия, докато беше в опозиция, напоследък има доста противоречиво поведение, граничещо с русофобия. Социолозите в Киев обясняват това с неговата склонност да лавира, за да печели привърженици в западните райони на страната, които традиционно са враждебно настроени към Русия. Тези дни вестник "Украинска правда" писа: "Президентът проигра не само европеската перспектива на страната, загробвайки делото на своя предшественик. Той проигра възможностите и в руското направление."  Самият Янукович признава, че Северният и Южният газопровод са продукт на ненадеждността на Украйна при доставките на газ за Европа. Идеята как с нови тръбопроводи да се заобиколи Украйна се роди, когато пролича опасността за държавите от Стария континент, която могат да родят руско-украинските разпри за газовите доставки. Украйна има намерения да модернизира своята газопреносна система, по която сега се осъществяват 80 процента от транзита на руски газ за Европа. Но не разполага с нужните средства. По този повод бившият съветник на Бил Клинтън по проблемите на Русия и Украйна Марк Медиш казва: "Независима Украйна не може да консумира руска енергия така, сякаш си остава част от Съветския съюз." С думите му Москва е напълно съгласна. Кого ще предпочете днешен Киев - Русия или Европа? Това е въпросът, който е на дневен ред от две десетилетия. В момента Европа балансира на ръба на финансовия колапс и на възможния разпад на валутния съюз. Трудно е да си представим, че такава Европа може да бъде движеща сила за икономическото и социалното трансформиране на Украйна.


Украинската икономика, от една страна, показва растеж от 4 процента, а, от друга, изпитва сериозни проблеми с дефицита в платежния си баланс. По прогнози на аналитици в края на годината износът може да намалее още повече, а вносът се нуждае от нови средства, което ще доведе до увеличение на дефицита в бюджета, констатира  El Pai's. Външният дълг на страната съставлява 76 процента от Брутния вътрешен продукт, а вътрешният дълг - 40 процента. И ако съмнения в способностите на Украйна да изпълни финансовите си задължения в момента няма, то нейните възможноси да покрие финансовите потребности в средносрочна перспектива за сметка на валутните резерви на страната предизвикват въпроси. Проблемът е в това, че половината от външните задължения на банките и на частния сектор са краткосрочни кредити, за погасяването на които е необходим постоянен приток на чуждестранни капитали, но за последните две години преките чуждестранни инвестиции са съкратени наполовина. В моментта МВФ е преустанновил преводите по предоставения на Украйна кредит, тъй като тя не е изпълнила обещанията си за структурни промени в икономиката. Киев продължава да замразява растежа на цените на газа за населението. Но дали тази мярка е ключ към постигането на равновесие...





 

Цените на петрола на световните пазари се повишиха

автор:Дума

visibility 334

Държавата няма да събере планираните приходи от ДДС

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 236

Григор Сарийски: В Eврозоната разходите са повече от ползите

автор:Дума

visibility 142

/ брой: 236

БНБ: Предстоят трудни месеци за икономиката

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 236

Наводнения в Южна Италия след проливни дъждове

автор:Дума

visibility 153

Австрия остава твърдо против България и Румъния в Шенген

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 236

Без "самолетен режим" на телефоните в ЕС

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 236

Грижа ли ви е въобще?

автор:Таня Глухчева

visibility 226

/ брой: 236

Работа до гроб

автор:Валентин Георгиев

visibility 231

/ брой: 236

Образованието през 2022 г. - наваксване и липса на реформа

автор:Деси Велева

visibility 281

/ брой: 236

Защо се пазим от комунизма?*

автор:Димитър Денков

visibility 205

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ