Риболов на каракуда

Каракудата е най-популярната и широко разпространена риба у нас. По форма тя прилича на шарана, но се отличава от него по липсата на мустаци на долната устна. Тя е непретенциозна риба и може да живее при много ниско кислородно съдържание, при което другите риби загиват. Ръстът й твърде много зависи от средата, в която живее. Обитава бавно течащите, обрасли с водна растителност водоеми с песъчливо тинесто дъно. При екстремални ситуации тя се заравя дълбоко, до 70 см, в тинята. Така оцелява през зимата, когато водата замръзне, и през лятото, когато след засушаване плитките водоеми пресъхнат. В някои топли водоеми са активни и се хранят и през зимата. Известни са два вида каракуда - златиста и сребриста. Златистата се различава от сребристата по цвета на тялото, който при нея е тъмноканелен със зеленикав златист отенък, а при сребристата е сивосребрист. Златистата каракуда може да достигне до 50 см дължина и тегло няколко килограма, докато сребристата на шестата година от живота си достига до 1 килограм. В популацията на сребристата каракуда се наблюдава особена форма на размножаване. В много басейни съществуват стада, състоящи се само от женски. Женските мръстят съвместно с други шаранови риби. Потомството се състои също само от женски сребристи каракуди, без каквито и да е белези от друг вид. Каракудата узрява полово на третата година. Женската изхвърля в зависимост от големината си до 400 000 хайверни зърна, щом температурата на водата достигне 14-16 градуса. Малките на първо време се хранят с планктон. Тежко им, ако във водоема има костур и щука. Отрасналите каракуди предпочитат водни организми, личинки на насекоми, ракообразни и др. Значително място в храната им заемат младите кълнове на водните растения.
Преди мръстенето каракудите се активизират от затоплянето на времето и започват да кълват. В ранна пролет най-добре се ловят на дребен торен червей, дори на парче от него. Колкото повече това парче се разпокъсва, толкова по-стръвно го атакуват. Добре е преди риболов червеите да се държат известно време във влажен мъх, чист промит пясък или накъсани на дребно в овлажнени хартии, за да се прочистят. Растителната стръв е добре да се "подправи" с малко олио, ароматът на което е любим на каракудите. Тези лакоми риби се ловят добре и през лятото. Най-активното кълване е сутрин, към обяд отслабва, надвечер отново се възобновява. В горещите тихи дни е трудно да ги ловим, но щом задуха лек ветрец и накъдри повърхността на водата, кълването започва. В облачно време, особено ако вали тих топъл дъжд, каракудата полудява и кълве стръвно през целия ден.

(продължение в следващия брой)