Риболов на дъно

Практикува се предимно за улов на големи риби. Прътът трябва да е здрав, твърд и с дължина от 2,5 до 3,5 м. На него е означено в грамове теглото, отговарящо на диапазона от тежести, които може да изхвърля в добри условия - така наречения "екшън". Късите прътове и малките екшъни пречат да се изпрати дънната въдица там, където желаем. За нашите условия е препоръчителен "екшън" 50-200 г.
Дънната въдица се монтира на здраво основно влакно. Познати са две школи. При класическата школа се използва основно влакно с дебелина 0,35 мм до 0,40 мм. Втората школа е на относително малките тежести. Препоръчва се в макарата да се зарежда основно влакно 0,20 мм до 0,22 мм, а за повод един размер по-малко. Добре е да се предвиди по-дълъг прът за успешно маневриране с по-големите риби, които не могат да се извадят от водата само със сила.
С течение на времето и развитието на синтетичните материали класическата школа бе подложена на "лечение за отслабване". Днес основно влакно в макарата с дебелина 0,35 мм се смята за дебело. По-добре е да се избере 0,26 или 0,28 мм, което теоретично означава устойчивост на опън от порядъка на 5 кг в края на еднометрово влакно и многократно повече, когато 30-40 метровото влакно може да прояви цялата си еластичност. Трябва да се знае, че влакно около 0,24 до 0,28 мм (според качеството му) има праг, под който явленията на усукване напълно нарушават замятането и водят до заплитане при най-малката хлабина. Що се отнася до кукичките, трябва предварително да знаете какви риби има на мястото, където ще ловите, за да изберете подходящия размер.
Дънните червеноперки и каракудите ще налапат № 12, докато сом със същато големина нагълтва кука № 00, без да му трепнат мустаците. Ако трябва да се открие размер, който да пасва като шперц за всеки случай, можем да препоръчаме кукички № 8 или № 6, ковани, с обърнат навън връх, странично извити. Някои използват тройни кукички. Вярно е, че по-добре задържат някои видове стръв, като хляб или сирене, и са идеални за оформяне на апетитна топчица от семена, но резултатите с тях са спорни.
Универсалната тежест трябва да е масивна и се състои от голяма "маслинка". Монтира се подвижно между две малки неподвижни тежести, отстоящи на 40 см една от друга. След като заметнете и изхвърлите влакното, изчакайте въдицата да потъне и издърпайте леко, леко, преди да оставите малко хлабина. Рибата захапва и тръгва, без да срещне съпротива, докато горната тежест се блъсне силно в маслинката, което моментално я засича. Препоръчително е монтажът на дънната въдица към основното влекно да е с вирбел. Той намалява и дори предотвратява усукването.
И накрая как да видим подръпването, като нямаме плувка...

 Най-простият начин е: въдицата се изопва, върхът се огъва на тласъци и се засича в момента на огъването. Ако въдицата има малка хлабина, равна на пробега на подвижната тежест, засичането се улеснява. Освен известните камбанки има специални приспособления с голяма чувствителност, включително и електронни, които се монтират на върха и дават по-голяма гаранция при засичането.