Резултатите не са оптимистични за България

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Социолог в "Галъп". Женен, с две деца.


- Г-н Георгиев, как ще коментирате резултатите от евроизборите?
- Крайно тревожни за БСП и не много оптимистични за България. Няма много неща, които лично мен да ме радват в резултатите. За пореден път осъзнахме много неща. Първо, че огромни прослойки от българските граждани продължават да се чувстват политически непредставени или зле представлявани в сферата на политическото. Второ, че най-потърпевша от това е България като народ. Друга тревожна тенденция е, че една огромна част от българите се чувстват достатъчно отчуждени от Европейския съюз, европейските политики, европейската тема в начина, по който тя се поднася в обществото. Поради това хората не бяха мотивирани да упражнят правото си на глас и да съпреживеят изборите като граждани на Европа, какъвто е смисълът им.
- Излязоха ли всички симпатизанти на БСП да гласуват?
- То се видя, че не излязоха. БСП получи поне 500 хил. гласа по-малко, отколкото успя да мобилизира на парламентарните избори преди година. Те просто не излязоха до избирателните урни, но не излязоха и да дадат гласа си за някой друг. Просто обсъжданите теми за това, че АБВ откраднал глас и т.н., не обясняват резултата, който видяхме. АБВ в най-добрия случай е взел около 50 хил. гласа от бившия електорат на БСП, екзитполът показва около 30-40 хил. гласа. Като цяло 450-500 хил. души не упражниха правото си на глас. Те не бяха мобилизирани, не получиха достатъчно мотиви, за да препотвърдят подкрепата си за БСП. Много са причините за това. Можем само да гадаем, това е въпрос на постелекторални изследвания. Но има го и отчуждението от ЕС, особено интензивно през последните 3 месеца, породено от геополитически обстоятелства - най-вече позицията на ЕС по кримската криза.
Трябва да отбележим и високата степен на отчужденост между елит и граждани в цялото политическо пространство, няма как и това да не е подействало. Може би и стилът на изборната кампания не успя да си свърши работата, във всеки случай екзитполът показва, че БСП е партия, която в най-малка степен е успяла чрез предизборната си кампания да добави гласове към онези, които са решили за кого ще гласуват още преди кампанията. Така че натрупване на събития, които за жалост на БСП действат в една и съща посока, а именно към негласуване.
- Защо социолозите не можаха да предвидят резултата?
- И тук са много причините. Социологията разполага с инструментариум за точна диагностика на изборните нагласи, но донякъде по обективни причини, донякъде поради лекотата, с която достатъчно точно възпроизвеждаха резултати при парламентарни, пък и при всички избори, този път се разчиташе на инструментариуми, които не са годни да дават точни прогнози. Едно рутинно, нормално допитване до обществени мнения, разчитащо само на декларативни нагласи, които бяха фиксирани в социологическите изследвания. Точните прогнози се нуждаят от по-прецизни методи, които бяха заменени с ценово-ефективни, ако мога така да се изразя.
- ДПС ли става най-силният фактор в политиката у нас?
- Безспорно с много усилия са незаобиколим фактор в политиката, но не можем да отречем, че най-силният фактор си остава ГЕРБ, основната политическа сила. Това отчасти е заслуга на структурите на ГЕРБ, но до голяма степен е заслуга на неубедителното представяне на БСП.
- "България без цензура" очертава ли се като траен играч на политическата сцена?
- Само от едни избори не можем да правим такива генерализация, но във всички случаи "България без цензура" показа, че в краткосрочна, а може би и в дългосрочна перспектива този нов политически проект не просто има място под слънцето, но и притежава капацитет за силно представяне в предизборна ситуация. Ние не знаем какъв е управленският капацитет, което е решаващо за ББЦ, но както вървят нещата, може би някой ден и това ще узнаем.
- Очакват ли ни нови парламентарни избори?
- Много вероятни са. Те бяха вероятни и преди да знаем изборните резултати. Парламентът в сегашния си вид няма капацитет да работи нормално, а и легитимността му не е много висока. Така че избори са по-вероятната перспектива, не се наемам със задачата да кажа кога биха се случили - дали есента или по-късно, но това е една от нормалните терапии при заболяване на политическата система и на институциите, което имаме в момента.