Резил
/ брой: 30
Откакто бе представена преди повече от месец новата Национална стратегия за детето, тя дава поводи само за скандали. Вместо експертно обсъждане на основополагащ документ със първостепенно значение, който трябва да даде насоки за най-ценното у нас - детето, се получи махленска свада. Равнището на дискусии падна до спор дали хлапетата да бъдат шамаросвани и кой има право на подобно непристойно действие.
Само с бой и насилие ли обществото, институциите и неправителствени организации свързват щастието или нещастието на децата? Дотам ли стигнахме, че шамарът да се асоциира с настоящето и бъдещето на подрастващите? На фона на тези въпроси още по-несъстоятелен изглежда зараждащият се през последните няколко дни скандал около позицията на една важна институция, чието мнение би трябвало да се приема с доверие и уважение, с надежда за разумни забележки и препоръки. Вместо това становището на Светия синод на БПЦ предизвика нови спорове, а впоследствие и насмешка. Представители на църквата влязоха в обяснителен режим кой какво е имал право да изнася като позиция, с кого е съгласувана тя и защо се е появила като официална.
Дали патриархът, синодът или Ловчанският митрополит е автор на острата критика срещу националната стратегия обаче не вълнува обществото. То търси дискусии по същество за бъдещето на децата, каквато все пак е основната цел на националната стратегия. А резилът на църковната общност допълнително допринася за нажежаването на ситуацията около очевидно недообмисления документ.
Срокът за мнения по стратегията обаче изтече. Явно думата на църквата е казана. Сега родителите целите са в слух, за да чуят окончателната присъда за бъдещето на децата им. Ще имат ли право на плесници или аборти и кой е правилният път, по който да тръгнат.