Режим на тока - блъф, но пък какъв!

Половин България може да остане без ток през зимата, смело заяви в интервю (8 август 2014 г.) министърът на регионалното развитие и вицепремиер Екатерина Захариева на третия ден след встъпването в длъжност на служебния кабинет.  Само два дни след това (на 10 август) министърът на енергетиката Васил Щонов опроверга казаното от нея от ефира на националното радио. След няма и седмица (на 14 август) Бойко Борисов пророкува пред БНТ, че ни чака тежка зима и "няма да има какво да ядем". Междувременно всякакви експерти поддържаха високо нивото на адреналин в обществото, упражнявайки се неуморно в прайм тайма на телевизиите на тема апокалипсис, опитвайки се да ни внушат, че ситуацията след управлението на кабинета "Орешарски" е катастрофална.

Целта на цялото това усилие

сякаш бе да парализира волята на гражданите, които, зомбирани от бедствените послания, да провидят в служебното правителство новия, макар и временен спасител, а готвената служебна победа на ГЕРБ да бъде приета едва ли не като нещо разбиращо се от само себе си, естествено и нормално. 
В Деня на миньора (18 август) председателят на Синдикалната миньорска федерация към КТ "Подкрепа" Владимир Топалов отново заговори за режим на тока, но вече смекчавайки тона. "При определена конюнктура и ситуация този режим на тока може да се окаже и реален факт" - заяви той на пресконференцията за журналисти, като обясни позицията си с опасения около проблемите, свързани със заплащането на труда на миньорите, добива на въглища и невъзможността за навременната им доставка на топлоелектрическите централи. На следващия ден проф. Атанас Тасев внесе още доза конкретика и здрав разум, уточнявайки пред радио "Фокус", че

ключовата дума не е режим

а висока аварийност. Това обаче е съвсем друго нещо. То означава, че може да очакваме прекъсване на електричеството в най-неподходящия момент. "Важността на системите за пренос е изключително голяма, защото ние можем да нямаме централи, но можем да си внесем електроенергия, но когато аварират системите за пренос, тогава нищо не може да ни спаси. Така че, ако не се изпълняват програмите и ако имаме една тежка зима, ключовата дума е висока аварийност, а това означава, че можем да имаме прекъсване на подаване на електроенергия в най-неподходящите моменти" - обясни професорът.
Провокирани от анонса за режим на тока и водени от желанието да получим достоверна информация за състоянието на енергетиката (или поне за част от нея), но не от политици, а от специалисти, работещи вътре в отрасъла, ДУМА се обърна към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - структурата, която управлява електроенергийната система (ЕЕС) на България, експлоатира  и поддържа електропреносната мрежа и координира работата на нашата ЕЕС с тези на съседните ни страни. Отсъствието на много от експертите заради годишни отпуски не позволи да направим персонално интервю, но имаме официален отговор на ЕСО ЕАД на поставените от нас въпроси.
Според електроенергийния ни оператор ремонтът на генериращите мощности върви съгласно утвърдените програми, като досега е изпълнен само един непредвиден. По отношение поддръжката на мрежата, независимо от ограничените средства, ЕСО ЕАД полага усилия за поддържането й в технически добро състояние. На въпроса за опасността от режим на тока през зимата отговорът е следният: "Няма енергийна система в света, която да не е застрашена при върхови натоварвания и която да е застрахована при бедствени ситуации. Прогнозните мощностни и енергийни баланси на страната показват, че при стабилизиране на енергийната система

има достатъчно мощности

за покриване на вътрешното потребление,т.е. основания за паника няма." Недостигът на средства в енергетиката е сочен през последната година като един от най-значимите проблеми, ето защо ДУМА запита ЕСО има ли елементи на електроенергийната ни система, които са отговорност на оператора и са в критично състояние. "ЕСО ЕАД има утвърдена ремонтна програма, съобразена с моментното състояние на дружеството, в която са предвидени за изпълнение най-неотложните ремонтни дейности. На този етап изпълнението им върви съгласно планираните графици. Паралелно с това се изпълняват и редица дейности по поддръжка и профилактика на мрежата с цел гарантиране сигурната и безаварийна работа на системата." Що се отнася до генерацията на електроенергия от ветрови и слънчеви централи, която е пикова и непостоянна и влияе върху стабилността на електроенергийната система, операторът потвърждава, че от 1-ви юни тази година в съответствие с Правилата за търговия с електрическа енергия всички производители, потребители и търговци са обхванати от почасови графици и са участници в балансиращи групи. ЕСО ЕАД поддържа баланса на електроенергийната система, използвайки мощностите на производители, с които има договори за доставчици на балансираща енергия. Обемът на тези мощности е достатъчен, за да изпълняваме техническите и организационни изисквания, поставени ни от споразумението за паралелна работа в синхронна зона Континентална Европа и изискванията на Правилата за управление на електроенергийната система.
 България стана известна с това, че още през 2012 г. ударно изпълни заложеното в плана за енергия от възобновяеми източници, предвидено за 2020 г. Балансирането на енергийната система обаче при наличието на конвенционални генериращи мощности и възобновяеми такива изисква друг тип мрежи - интелигентни. Имаме ли такива и как се справя системният оператор? Според ЕСО ЕАД интелигентните мрежи

не са ново и непознато понятие

за българската електроенергийна система. Още от 1990 г. в България, на ниво централно управление, е въведена SCADA/EMC система, с която се осъществява наблюдение на енергийните обекти и централизирано управление на генериращите мощности. "Тези системи постоянно се обновяват и доразвиват, като в последните години ЕСО ЕАД започна и въвеждането на опорни пунктове, от които ще се осъществява управление на групи подстанции без дежурен персонал. Освен в преносната мрежа, интелигентните мрежи трябва да се развият и в разпределителните мрежи и да достигнат до всеки един краен клиент. С бъдещото въвеждане на управление на товарите на потребителите в средносрочен план би се достигнало до намаляване на общосистемните разходи за резервиране" - отговарят от оператора. Всъщност доброто прогнозиране и управление на потреблението не само ще доведе до намаляване обема на студения резерв (онези мощности, за които плащаме, без да работят, но да стоят в готовност), но и ще редуцира разходите за първичен енергоресурс.
Запитан дали ще иска преразглеждане на съществуващите цени на тока през есента в случай, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) стартира подобна процедура, от системния оператор отговориха, че ще предоставят информация, обосновка и ще участват в обсъжданията. Както става ясно, засега режим тока не се задава, дори на хоризонта, но пък увеличението на цената му е нещо, с което сякаш няма да се разминем.