Резбарството - вълнуващо чародейно изкуство

Наричат дърворезбата чародейно изкуство. Разбира се, всички изкуства са призвани за чародейство, но характерното чародейство на резбата е както в нейната самобитност, чиито корени се откриват дълбоко в културната древност по нашите земи, така и за присъщия й хармоничен синтез с архитектурното творчество още от Възраждането ни, та до ден днешен. "С пластичния си език резбата не само допълва архитектурата, но е и неразделна част от нея - пише един от най-големите майстори в областта на дърворезбеното изкуство, ръководител на катедра "Приложни изкуства към Националната художествена академия, починал наскоро, проф. Кънчо Цанев. - Да се свържат тези две изкуства, означава да се установи връзка между тяхното съдържание и тяхната форма. Ако те не са изградени на една обща идейна основа, липсва и синтезът. Тук не става въпрос за механична връзка, а за създаване на органично единство. Възрожденският майстор с еднаква отговорност решава и архитектурата, и интериора като цялостен художествен резбарски момент."

Станислав Недев, "Структури"

Съвременният развой на архитектурното формообразуване, използването на нови технологии в строителството е предпоставка за търсене на нови възможности за синтез между архитектурата и резбата.
Какви са тенденциите и проблемите, на които са посветили изкуството си нашите художници резбари сега? Какви са композиционно-пластичните им търсения и каква е реалната взаимност между резбата с архитектурата? Отговора на тези въпроси потърсихме на втория етаж на Националния изложбен център за съвременно изкуство на ул. "Шипка" 6 в столицата, където е подредена изложбата на секция "Резба" към СБХ, преминала под мотото "110 години специалност "Резба". Насоките на работа и творческите интереси на авторите са както към традиционни мотиви, така и към съвременни визуално-пластични решения. Използвани са пълноценно възможностите на материала за многопластово проникване в структурата му. Формите са изчистени и овладени, с балансирано изграждане на композиционната рамка.

Иван Зографов, "Ограничено пространство"

Пластиката на проф. Кънчо Цанев, наречена "Възкресение", прави символична връзка в експозицията между възрожденска традиция и съвременен развой. С подчертано естетическо въздействие в представителна интериорна среда би изглеждало абстрактното декоративно пано на Станислав Недев "Структури", триптихът "Контакт" на Димитър Митов, както и драматичният синтез между различни по структура и колорит материали, постигнат в паната на Роман Синапов.
Роберт Цанев пък пресъздава различни състояния на природата, използвайки обобщени форми - "Изгрев", "Залез". Чисто скулптурна изразителност и добра пластическа култура демонстрират Иван Зографов в "Ограничено пространство", Деян Христов в "Пластика", Валентин Митев в "Ново начало", Васил Попов в "Динамика" и др. Сред декоративните пластики с иносказателна изразителност се открояват творбите на Митьо Митев - "Приказна градина", и на Георги Митев - "Архангел Михаил - интерпретация".

Камен Симов, "Целувката"
Снимки Авторът

От произведенията с приложен характер е редно да се отличат "Болярски съд" на Иван Бубев, декоративните съдове на Илия Кралев и др.
Специалността "Резба" се въвежда за първи път у нас през 1908 г. в Художественото индустриално училище. Значителна заслуга за утвърждаването на дисциплината има народният художник проф. Асен Василев. Под ръководството на този голям творец и педагог се утвърдиха плеяда творци, които превърнаха резбарството във вълнуващо приложно и уникално изкуство.