Революцията в Украйна изглежда обречена

Когато тогавашният президент Виктор Янукович избяга от кабинета си, след като демонстрациите бяха окървавени през февруари 2014 г., гражданите активисти, стоящи зад протестното движение, се надяваха страната им да се превърне от нефункционираща клептокрация в правова демокрация, достойна за членство в Европейския съюз. Само че хитрото анексиране на Крим от Владимир Путин и неговата подкрепа на бунта в източна Украйна застраши реформите в страната от самото начало. Въпреки намесата на Кремъл украинците избраха нов президент – Петро Порошенко, последва и нов парламент с ясен мандат за промяна. Но сега расте чувството на неудовлетвореност от темповете на реформите – не само на местно ниво, но и сред големите поддръжници на страната в чужбина. Ако не беше разкъсвана от война, Украйна рискува да се плъзне обратно в зоната на здрача между Русия и Европа. Прореформистката Оранжева революция преди девет години приключи с разправии и кавги между нейните лидери, което отвори пътя към избора на Янукович за президент през 2010 г. В страната съществува перспектива за повече протести, парализирано правителство и възход на политици, търсещи приспособяване към Путин. "Бавните и неуспешни реформи са по-голяма екзистенциална заплаха от руската агресия", е мнението на Олексий Мелник, експерт по сигурността в киевския център "Разумков". Дори ако украинците не излязат отново на улицата, те ще имат шанса да изразят своето недоволство в избирателните урни. Местните избори са назначени за есента, а управляващата коалиция между Порошенко и премиера Арсений Яценюк е толкова разклатена, че не може да бъдат изключени предварителни парламентарни избори. В международните си отношения Украйна живее с взето назаем време – и пари. Спорът около преструктурирането на дълга от 23 млрд. долара започна миналата седмица, като финансовото министерство обвини външните кредитори, че не преговарят с добри намерения преди крайния срок през юни. Среща на върха на ЕС тази седмица вероятно ще свърши с още разочарования, тъй като западноевропейските страни не са склонни да дадат на украинците право за безвизово пътуване. Киев стана случаен, обременяващ съюзник на Запада. НАТО е дала засега само устно обещание за бъдещо украинско членство, докато ЕС, който никога не е имал намерение да приема Украйна, даде тласък на споразумение за асоцииране по-скоро по ради бюрократичен навик, отколкото поради стратегически планове. Когато Янукович се отдръпна от сделка с ЕС в последната минута поради натиск от страна на Путин, на Майдан незалежности /Площад на независимостта/ през ноември 2013 г. излязоха първите протестиращи. Обикновените украинци издигнаха "европейските ценности", безпомощно разтръбявани от лидерите на ЕС при всеки удобен случай.. За западноевропейците, които приемат за гарантирани свободата, развитието и сигурността, кръвопролитието на Майдана беше грубо разбуждане. Днес хората в Киев припомнят на посетителите, че украинците са били първите европейци, загинали под знамето на ЕС. По-голяма като територия от Франция и почти равна по население на Испания, Украйна трудно може да бъде пренебрегната. Но оседлан от собствените си тестове на вътрешно единство, ЕС би бил повече от щастлив да забрави своя изпаднал в трудности източен съсед. Предизвикателствата пред правителството в Киев са достатъчни за да причинят главоболие на всеки и Порошенко нееднократно предупреждава, че поредицата от лоши новини може да доведе до "умора от Украйна" на Запад. На достатъчно европейци им липсва положението отпреди – преди налагането на санкциите на Кремъл – когато Русия беше отворена за бизнес и смисълът на съществуването на Украйна беше транспортиране на сибирски природен газ по газопроводите. Сега украинците са загрижени, че след постигнатото с посредничеството на Германия споразумение от Минск, конфликтът в източните райони на страната може да влезе в нова фаза – недостатъчно горещ, за да бъде наричан война, но достатъчно взривоопасен за пренасочване на ресурси и възпиране на чуждестранни инвестиции. Заплахата от фашизъм винаги е била зъл дух, създаден от пропагандаторите на Кремъл; реалната опасност за Украйна е върху страната да се стовари дисфункция като в миналото. Наглите убийства през април на проруския журналист Олес Бузина и Олех Калашников, довереник на Янукович, са показателни за правителство, което или не е в състояние или не желае да защитава своите критици. Липсата на професионалисти сред държавните служители е един от най-потискащите проблеми в Украйна. Мизерните заплати не могат да осигурят на правителството най-добрите професионалисти, поради което Порошенко, не можейки да намери свои специалисти, назначава чужденци. Грузинци, които проведоха свои собствени радикални реформи преди 10 г., са непропорционално представени в украинското правителство: министър на здравеопазването, заместник-министър на правосъдието, заместник-главен прокурор, заместник-министър на вътрешните работи. Финансовото министерство е оглавявано от Натали Ярешко, дъщера на украински имигранти в Съединените щати. "Бих казала, че през последните 15 месеца е имало повече реформи, отколкото през предишните 23 г.", казва тя. Списъкът с неотложни дела на правителството е зашеметяващ: енергетика; антикорупция; конституционен, административен и финансов сектор; правосъдие; правораздаване; пенсии; данъци; реформи в държавните служби са едни от многото. Реформите, обхващащи държавните финанси, са приоритет поради изискванията на чуждестранните кредитори, а подобряването на властта на закона се движи "много бавно", казва европейски дипломат в Киев. Широко обсъжданата реформа на енергетиката е с цел рязкото намаляване на зависимостта от Русия, намаляване на субсидиите и орязване на посредниците. В резултат цените на природния газ за потребителите скочиха с 450 на сто. "Ще стане интересно, когато хората получат своите сметки за комунални услуги" , казва журналистът Валерий Калниш. Той допуска, че украинците са очаквали твърде много, твърде бързо да усетят промените, които се извършват. Но през първото тримесечие от годината са били засегнати по-малко от половината планирани реформи, допълва Калниш. "Прозорецът за реформите се затваря. Неизпълнените задачи ще се превърнат в лавина". Великодушна тенденция твърди, че Порошенко се занимава с войната в източна Украйна като начин за забавяне на реформите. Което не може да се отрече е, че крехкото прекратяване на огъня оставя правителството в Киев на милостта на Путин и неговите пълномощници. Ако нещо трябва да започне да се развива в полза на Порошенко, боевете биха могли да избухнат с нова сила всеки момент. Украинските служители в сферата на сигурността казват, че вражеските сили в сепаратистките райони в момента са най-боеспособни. Най-притесняващото наблюдение е, че предишните банди от бунтовници – подкрепяни от редовни руски войски в критични битки – все повече започват да изглеждат като редовна армия, благодарение на осигуряваните от Русия оръжия и обучение. "Имаме само две възможности: лоша и по-лоша", обича да казва Яценюк за минското мирно споразумение. "Ние избрахме лошата." . След анексирането на Крим украинското правителство видя в споразумението форма на подреждане и спиране на загубите на повече територия. За Запада протоколът от Минск създаде илюзията, че конфликтът е изпратен в конферентните зали и в ръцете на работещи групи. На всеки в Киев му е ясно, че няма начин за завладяване отново със сила на загубената територия. Украинските политици публично изразяват цел да спечелят обратно отцепилите се региони чрез реформа и икономически успех. Това, на което те се надяват, е че санкциите ще причинят достатъчно проблеми вътре в Русия, така че Кремъл ще започне на изпитва отсъствие на ресурси за саботиране на Украйна. Но пожелателното мислене няма да заеме мястото на предстоящите болезнени реформи. Опозиционният блок, оглавяван от бивши съмишленици на Янукович, засега се държи сдържано. От тях няма и следа извън партийните офиси в стъклена кула, извисяваща се над Киев. В парк извън града пищната резиденция на Янукович беше превърната в неофициален музей на корупцията. Активисти твърдят, че чрез подставени лица собствеността все още принадлежи на бившия президент, който се самозаточи в Русия. Старият иконом на Янукович все още прилежно подрязва цветята във всекидневната на двореца, който все едно очаква той да се завърне у дома за вечеря. /БГНЕС ................... Коментарът на агенция Ройтерс е с автор Лусиан Ким.