"РЕСТАРТЪТ" - ДЕЙСТВИЕ ВТОРО

В първите дни на февруари 2009 г. името на вицепрезидента на САЩ Джоузеф Байдън попадна в едрите заглавия на вестниците, след като обяви намерението на правителството на Обама да натисне бутона "рестарт" в отношенията между двете най-силни ядрени държави. През изминалите оттогава четири години, в условията на икономическа криза,  революционни промени в арабския свят и неуспехи в Афганистан, "рестартът", наричан още "презареждане", показа, че руските и американските интереси съвпадат по редица важни проблеми, свързани със запазването на световния мир и ядреното разоръжаване. Отчитайки това, бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт и бившият руски външен министър Игор Иванов в статия в "Ню Йорк таймс" отбелязват, че предизвикателството, пред което стоят двете страни в началото на 2013 г., е не само да се запази политиката след "рестарта", а да се развие и придвижи още напред.
Опитът от последните години, твърдят те,  е забележителен поне в два аспекта. От една страна той показва, че двете страни могат да постигнат много за кратко време. От друга страна разкрива, че отношенията между тях са уязвими от "сменящите се ветрове в политиката". Русия и САЩ контролират 90-95 процента от ядрените оръжия в света. Има условия преговорите за по-нататъшното им намаляване да продължат. Ако бъде постигнат напредък в тази изключително важна сфера на двустранните връзки, ще се повиши доверието в общите дипломатически усилия за разширяване на международния натиск над Иран, за да се откаже от опитите си да създаде ядрено оръжие, отбелязват двамата автори. Но отдавнашните спорове около разполагането на системата за противоракетна отбрана в Европа

хвърлят сянка

върху възможния поргрес в областта на контрола върху въоръженията. Според Олбрайт и Иванов, ако двете страни проявяват определена гъвкавост по въпроса за ПРО, е възможен пробив, който би направил НАТО и Русия съюзници, заедно защитаващи Европа. Още повече, че и Русия, и САЩ имат интерес Афганистан да не се окаже под контрола на талибаните. Предвид на това, че военната кампания под Хиндукуш е към края си, двете страни трябва да поддържат афганистанските лидери да изградят стабилно общество.
В пълен контраст със статията на Олбрайт и Иванов, в края на своя мандат Хилари Клинтън направи изявление, напомнящо за времето на 50-те години, време на враждебност и недоверие. Една от основните цели на САЩ, каза в ирландската столица Дъблин тя, е да противодействат на интеграционните процеси в постсъветското пространство. Хилари  нарече тези процеси възраждане на Съветския съюз. "Има движение към ресъветизация на района", цитира я дословно "Файненшъл таймс". Наименованието на очертаващото се междудържавно образувание ще бъде друго -  митнически съюз или Евроазийски съюз, каза тя. "Но не трябва да се заблуждаваме - ние знаем каква е целта на Москва и се стараем да разработим ефективни способи да забавим или да предотвратим този процес" - подчерта Клинтън.
Дни преди началото на втория мандат на Обама, през който държавен секретар най-вероятно ще бъде номинираният бивш кандидат на демократите за президент - Джон Кери, от Вашингтон идват сигнали, че е възможно преразглеждане на резултатите от "презареждането" на отношенията с Москва. Говорителят на Путин Дмитрий Песков каза по този повод, че изявлението на Хилари Клинтън демонстрира "съвършено невярна представа" за процесите, протичащи в постсъветското пространство. "Това, което наблюдаваме на територията на бившия Съветски съюз, е нов тип интеграция, основана единствено на икономическите интереси. Всеки друг вид интеграция е невъзможен в днешния свят" - заключава прессекретарят на Кремъл.
Отчитайки, че предложението за създаване на Евроазиатски съюз бе обявено в предизборната платформа на Путин, лансирана още през есента на 2011 г.,  Вашингтон ще трябва да търси

форми на противодействие

на тази инициатива, съхранявайки при това сътрудничеството си с Москва в други важни области. Ако обаче изявлението на Хилари Клинтън в Дъблин е анонс за бъдещия американски курс, той може да унищожи достиженията от "презареждането", смята Никълъс Гвоздев  в статия в "Уърлд политикс ривю". Но обективните условия не предполагат подобно развитие. Още преди началото на втория си мандат Барак Обама е принуден да се примири със загубата на значителна част от глобалното могъщество на САЩ и да започне да го дели с държавите от БРИКС и ЕС. Според бившия съветник по националната сигурност на президента Клинтън - Чарлз Къпчан, през следващите четири години  външнополитическата стратегия на САЩ ще се определя от търсенето на баланс между запазването на американската държавност и стремежа да оказва влияние на глобалните процеси. Парадоксът на ситуацията се състои в това, че именно стремежът към съхраняване на хегемонията като скъпоструваща необходимост е заплаха за държавността на САЩ, а вътрешните заплахи обуславят стремежа към запазването на хегемонията, без която САЩ ще бъдат неспособни да поддържат високо равнище на потребление и стабилност в страната, смята Къпчан. При държавен дълг, надвишаващ 100 процента от брутния вътрешен продукт, който е около 14 трилиона долара, САЩ ще бъдат принудени да преминат към нова стратегия - стратегия на оцеляване. Което означава отказ от силовото установяване на демокрация по света.
"Презареждането" според списание "Нешънъл интерест" донесе на САЩ редица ползи и преимущества - осигуряване на доставките за Афганистан през територията на Русия, поддръжката на Москва на санкциите срещу Иран, подписването на договора за съкращаване на стратегическите ядрени арсенали на двете страни - СТАРТ-3. В сферата на сигурността най-вероятно ще бъдат продължени опитите за създаването на американската система за противоракетна защита, без да се отчитат интересите на руската страна. Големият въпрос е, че Русия, независимо от тежастта на икономическите си проблеми, никога не би се примирила и приела подобна перспектива - да се наруши балансът на силите в стратегическата сфера. Обама добре знае това. Но въпреки това приема прогнозата на Бжежински, който пише, че "Бъдещето на Запада зависи от това, доколко той ще може да интегрира в себе си Русия". Това обаче изглежда невъзможно в

обозримото бъдеще

поради много причини и най-вече поради мащабите на най-голямата по територия страна в света, която е отворена към Европа, но е обърната и на Изток. Москва многократно е декларирала, че ако не участва в изграждането на съвместна ПРО, ядреното разоръжаване е невъзможно. 
"Рестартът" на "рестарта" изглежда вероятен. Но преди Обама да натисне бутона, трябва да бъде свършена много работа от "шерпите" в двете външнополитически ведомства. Различията  между Русия и САЩ се дължат преди всичко на различната представа в двете столици за това какъв трябва да бъде утрешният свят. Русия работи за създаването на Евроазийски съюз, а Съединените щати се противопоставят на подобен проект. Вашингтон е враждебно настроен и към всеки опит да се засили руското влияние в постсъветското пространство, което Хилари Клинтън ясно каза.
В същото време отделни стъпки и дипломатически инициативи дават надежди. Така например Русия и САЩ оттеглиха преди Коледа от Секретариата на Световната търговска организация  своите предишни изявления за това, че не са се договорили за условията на двустранния достъп до пазарите на стоки и услуги. За това съобщи представителят на САЩ на търговските преговори Рон Кърк, който има ранг на министър. Както се отбелязва в в обнародваните техни писмени декларации, "сегашната стъпка означава, че американските делови кръгове вече могат напълно да се възползват от изгодите, които носи членството на Русия в Световната търговска организация (СТО)". Сега може да се каже, че в отношенията между двете страни е завършил "дългогодишният период на "студена търговска война" - казва директорът на департамента за търговските преговори в Министерството на икономическото развитие на Русия Максим Медведков. Търговията между двете страни вече се регулира от споразуменията в СТО и руските компании също могат да използват механизмите, с които да защитават своите интереси на американския пазар. Това е обнадеждаваща крачка в правилна посока, която дава основания за прогнозата, че можем да очакваме нов "рестарт".