Репортер от минало време? Няма такава професия!

Д-р Радко Ханджиев,
Bulgarian Press Pool-Budapest

Да си журналист е професия. Да си добър журналист е призвание. Да си репортер е тръпка. Да си добър репортер е заболяване. То е в особена остра форма, когато у репортера напира ненаситният търсачески дух да се завре в най-горещи точки на локални и световни конфликти, да разплете сложния пъзел на различни мнения и противоречия, за да сподели обективно с публиката информацията, каквато я е видял, чул, преживял. И след като в продължение на 50 години е бил в епицентъра на горещи събития в 73 държави и е оцелял, да бъде удовлетворен и благодарен на живота си, който му е отредил такава съдба!

Всичко това е Йосиф Давидов - журналист-международник във в."Труд", гл. редактор на сп. "По света", кореспондент на БТА в Мадрид, гл. редактор на "Глобал прес" - Франкфурт/Мадрид; автор на публицистични книги, документални филми, на хиляди репортажи, интервюта, статии и есета в български и чуждестранни периодични издания, последната му книга "Репортер от минало време" (2019) е равносметка на житейския и половинвековния му професионален път.

Йосиф, или както приятелите му го наричат Жози или йоско, разказва историите си в телеграфен стил, случките му текат като че от телекса на БТА. На места преминават в повествование, след това отново синтетично, репортерски, маркира факти, които навеждат читателя към размисъл за зловещите последици от "прехода", когато "умните мълчат, глупаците говорят, а разсипниците богатеят" (по Иво Андрич).

Първият му досег с външния свят е чрез богатата семейна библиотека и, разбира се, чрез майката - вечната и святата, възпитана и израсла във Франкфурт, осъдена у нас за антифашистка дейност. Следват лудориите в пансиона на софийската Английска гимназия, за които е изключен и с "голям зор" прехвърлен в пловдивската, където в училищната радиостанция са и първите му журналистически опити. Но когато цитира слово на Че Гевара, критикуващо някои другари, които се поддават на дребнобуржоазната стихия, Жози е "помолен" от директора да напусне радиостанцията.

Като студент по българска филология в Софийския университет започва да сътрудничи на "Студентска трибуна" и сп. "Младеж". Факултативно учи унгарски език. Заедно с поетесата Живка Балтаджиева - бъдещата вярна спътница в живота му, са командировани в Унгария за 6 месеца с цел усъвършенстване на езика и "установяване тесни отношения с младата унгарска творческа интелигенция".

В края на 60-те години започва работа във в. "Труд". Началото на "авантюрата", както сам нарича репортерския си път през СССР, Китай, Корейската народнодемократична република, Шри Ланка, Малайзия, Венецуела, Бразилия, Кипър, Ливан и т.н.. И разбира се, почти всички африкански държави. Бил е при партизаните в Гвинея-Бисау, Мозамбик, Ангола, интервюирал е десетки лидери като Амилкар Кабрал, Агостино Нето, Джошуа Нкомо, Робърт Мугабе, Жоаким Шисано, Джулиъс Ниерере, Менгисту Хайле Мариам, Мариан Нгуаби, Матьо Кереку... Разговаря неведнъж с Уилфред Бърчет - именития репортер, стъпил първи в Хирошима след американската атомна бомба, среща се в Зимбабве с Клеър Стърлинг, която две години по-късно ще изфабрикува българската следа в покушението срещу папа Йоан Павел II. Интервюира Ясер Арафат в бейрутския му бункер. А колко български журналисти са успели през 1981 г. да влязат в страната на апартейда - ЮАР? И т.н. 

С неотслабващ плам днес Йоско продължава журналистическото си призвание, вече като редактор на "Нова дума" - вестника на българите в Испания. И доказва, че няма такава професия като репортер от минало време!