Ректор се подписвал с лъжлива титла

Щеше да има нещо смешно в случката с невалидните дипломи на около 2000 студенти в Стопанската академия в Свищов, ако тя не беше толкова тъжна и показателна за онова, в което се превръща висшето ни образование. В свое предаване Нова телевизия огласи, че ректорът доц. Величко Адамов се подписвал на дипломите с титла "професор", какъвто не е, поради което просветното министерство обявило дипломите за нелегитимни като документ с невярно съдържание. Проблемът е, че Адамов решил да сложи титлата пред името си - миналата година в някакъв румънски вуз бил станал "почетен професор", след като изнесъл една лекция там!
Според българските закони такава титла няма изобщо. С новия Закон за развитие на академичния състав пък "професор" от звание, каквото беше досега, се превърна в длъжност и важи единствено в конкретното висше училище, където човекът заема длъжността. Смешното е, че приумицата на министър Сергей Игнатов да се премахне ВАК и всеки вуз сам да присъжда научни степени и да обявява академични длъжности без общи за страната критерии и изисквания, по ирония на съдбата се върна като бумеранг към него самия.
В България не от вчера се разхождат немалко хора, умиращи от желание да турят пред името си титлата "професор", без да са си мръднали пръста, без да са минавали каквито и да било процедури, за да защитят с качества тази титла. Тя естествено е незаконна, нелегитимна, невалидна, наречете я както искате. Но пред населението номерът минава - друго си е да произнесеш "професор Божидар Димитров, професор Николай Овчаров или професор Захари Захариев". Ако някой посочи дивотията да се кичиш с непритежавано звание, тя и досега като правило се оправдаваше с някакво връчване в Киевски, Московски или N-ски чужд университет. Както и в случая със Свищов - званието било присъдено в Румъния. Знак било на уважение. Интересно би било в знак на уважение някой редник да се титулова генерал. Или папа римски. Защо е възможно тази спекулация да се случва единствено с академичните звания, пардон длъжности? Ами, защото само в академичната сфера по време на прехода настъпи чак такава слободия и развал. И защото

никой не реагира с възмущение

срещу това. Аз лично нямам друго обяснение.
Тъкмо пълното нехайство и тоталното мълчание в подобни случаи от страна на просветните министри поражда нелицеприятния въпрос защо в случая с Адамов се реагира тъй ревностно, че чак дипломите на невинните випускници на висшето училище се обявяват за невалидни. Дали заради нашумелите връзки на ректора с бизнесмена Красьо Черничкия, комуто в Свищов бе присъдена научна степен "доктор"? Отпреди повече от 10 години се знае за едно публично оповестено плагиатство на г-н ректора, пък досега никой не го закачаше, макар че плагиатството води до отнемане на звания и степени по закон. Само Сергей Игнатов си знае защо изведнъж стана тъй активен. Какъвто не е по отношение на цели незаконни висши училища например, които преспокойно и необезпокоявано си съществуват и обучават студенти и които са му добре известни. Пък и колко ли хора са се подписвали с фалшива титла под официални документи за различни ведомства? Дали ще ги издирят и обявят за невалидни?
 Случаят в Свищов обаче е показателен за поведението на "академичната общност" в подобни случаи. Поведението винаги е едно - няма нарушение, всичко е законно. И толкоз. Да си спомним, че същата бе реакцията на доста колежи, след като се разбра, че нарушават драстично закона и приемат стотици и дори хиляди студенти над разрешения им от държавата прием и капацитет. Ректорите им дори заплашваха журналистите, защото били съобщили неверни данни! Нищо, че данните ги съобщаваше държавната агенция за акредитация. Резултатът е, че на същите колежи им вдигнаха капацитета и им разрешиха да приемат повече студенти.
В случаите с незаконно присвоени титли пък изобщо оправия няма. Показателно е, че в едно интервю самият Величко Адамов преспокойно си казва, че всички го наричат професор - едно прекрасно потвърждение на онова, което се случва и ще се случва сега при новия закон за академичното развитие. Длъжността професор щяла била да важи само в конкретния вуз, твърдеше Игнатов, когато защитаваше нелепия си закон, обричащ на свободно размножаване всякакви "професори" и "доценти". Бас държа, че до един всички те ще се титуловат с "професор", когато и където се появят. И

професорът от Мало Бучино

ще има еднаква обществена тежест с този от Софийския университет.
Не е известно дали някой в момента има представа колко стотици са новородените в последната година професори, доценти и доктори по някоя наука. Редакциите (вероятно не само ДУМА) са затрупани с писма и жалби от цялата страна за начина, по който "кадрите израстват" в университетските среди в момента. Един с две статии станал "професор", друг бил назначен за доцент с пет доклада пред местни конференции. Трети си платил да го пробутат в катедрата. Четвърти станал професор, щото жена му била първа братовчедка на декана (примерите са реални, но тече журналистическа проверка по тях и засега няма да конкретизирам). На едно място дори се жалват, че преподавател бил въздигнат в ранг "професор" точно за... 8 минути. Толкова продължила цялата процедура. В същото време текат и обратните варианти - доцент с купища издадени книги, с международни проекти, с докторанти е провален в избора от местния научен съвет, понеже неколцина там му имали зъб за нещо си. И като отишъл да кандидатства чрез друг научен съвет, ония от първия съвет написали възражение, че не може да се повтаря процедурата, понеже веднъж се е провалила. Това е картината след премахването на специализираните съвети и комисиите на ВАК - понеже те били субективни и непочтени. Ако 10 комисии на ВАК са били такива на централно ниво, сега имаме 200 по десет -

на местно феодално равнище

Такава атмосфера е създадена с новите закони на сегашната власт и тя прави възможни всякакви спекулации с научни степени, дължности, закононарушения и какво ли не още в академичната сфера. А после се чудим, че някой подписал дипломи с незаконна титла. Не че няма честни избори и конкурси, почтени и заслужили преподаватели и учени. Има. Но жалко за тях, защото иди че разбери кой кум, кой сват в тази обстановка и при тези правила. Което вероятно бе и целта на заниманието с новото законотворчество.
А това, което се промъкна допълнително покрай случая "Адамов" от МОМН, е повече от показателно. Случката навеждала на мисълта дали ректорът да не се назначава от държавата (според досегашната практика на назначенията, разбирай, от ГЕРБ и за ГЕРБ), вместо да се избира от Общото събрание на университета. Суперидея - властта разхайтва системата по всички начини, дори чрез закони, и в същото време с болшевишки плам използва всеки повод да възседне до шушка всички постове "на върха". И да ги подчини на себе си. "Смело, товарищи! Вся власть советам!"